София, 05 февруари 2026.- Натрупващите се сведения за мащабна подготовка на режима в Кремъл за война срещу други европейски страни след Украйна влизат в открит конфликт с настойчивите твърдения на водещи фигури от аналитичната общност (George Friedman), че Русия е вече толкова слаба, че не може да завладее Донбас, та камо ли да се впусне в атака срещу друга съседна страна, пише проф. Огнян Минчев във Фейсбук.

Ако подобни твърдения не се правят нарочно – по поръчка, те очевидно са свидетелство за лошо познаване на руската имперска традиция и на логиката на руския експанзионизъм, мотивиран от стремеж към “изнасяне” на вътрешните конфликти и дилеми в обединяваща населението великоимперска агресия. Колкото по-слаба вътрешно е империята – толкова по-вероятна е завоевателната агресия към имперското обкръжение. Затова ироничните подмятания на петата колона – “Хайде, решете сега, Русия силна ли е или слаба” – са неадекватни.

Отслабването и провала на кремълския режим се транслират по обичайния имперски алгоритъм във външна експанзия. Тя започна през 2014 г. срещу Украйна, когато силовото налагане на промени в конституцията на РФ за трети президентски мандат на Путин доведоха до протестите от 2012 г. Анексията на Крим и части от Донбас възстанови “имперското единство” на руския народ. И така – стъпка по стъпка, с пропаганда, със засилващ се авторитаризъм, с открита агресия срещу Украйна през 2022 г. – вътрешния провал на модернизацията на Русия се отля във все по-арогантен империализъм.

Руският елит се състои от две основни групи. Първата – т.н. “режимни либерали” – са финансово-корпоративната олигархия, която ограби огромната страна, изнесе в чужбина значителна част от нейния ресурс и така провали модернизацията на страната. Втората – криминализираните мрежи на т.н. “силоваци” – установи авторитарен режим и провали възможността за ефективно управление на Русия, възраждайки нейния “последен” – и най-често употребяван ресурс – външната експанзия. Днес няма друг реалистичен път за развитие на путинова Русия освен самоубийствена, но поддържаща режима във времето агресия навън. Уви!

Всички нормални хора биха желали да видят една отговорна, цивилизована, свястна Русия – като съсед, като партньор, дори като съперник. Нямам съмнения, че времето за една подобна Русия ще дойде в бъдещето. Но днес реалността е тази – непоносимата слабост и вътрешна конфликтност на Кремълския режим тласка РФ към поведение на външна агресия. Войната е последния ресурс за оцеляване на режима. Защото е слаб – не защото е силен.