Киев, 28 януари 2026.- Частта от Донецка област под наш контрол е нашият ключов укрепен район, който врагът не може да превземе през четири години тотална война. Днес тази мрежа от крепости в Донбас защитава цяла Украйна. Зад тях няма такава линия на отбрана, пише Андрей Иллиенко, военен и общественик.

Предаването на Източния ни вал без бой означава да стоим на открито поле, в степта, и неизбежно да се оттеглим към Павлоград, Лозова и Изюм. При това с изключително лоши перспективи.

Предаването на територии на врага без бой е гарантирана дълбока политическа криза в страната. Врагът иска това най-много – да се бием помежду си, а не с него. Моралните, човешките и правните аспекти са отвъд очакванията.

Гаранциите на нашите уважавани партньори са прекрасни, но нещо ми идва на ум, че ние вече имаме отлични гаранции. През 1994 г. В Будапеща. Когато предадохме ядреното си оръжие.

И най-важното. Всъщност, би било възможно да се ограничим само до това. Някой с всичкия си разум наистина ли вярва, че във война с враг, който директно обявява унищожаването на украинската държава и нация за своя цел, е възможно да се постигне мир в замяна на унижение и предаване на територии?

След колко дни – седмици – месеци ще започне нова вражеска офанзива? Какво ще предадем тогава?(УВести)