Киев, 24 януари 2026.– Когато човек е подложен на продължителен и силен натиск, това неизбежно прави мислите му по-ясни, а думите – по-резки. И малцина в момента са подложени на по-голям натиск отколкото президентът на Украйна Володимир Зеленски. Дори когато той се изказа пред световните лидери, събрали се на Световния икономически форум в Давос на 22 януари, украинците в родината му страдаха от непрекъснатите руски ракетно-дронови атаки.

Тази осведоменост, без съмнение, допринесе за прямотата на посланието на Зеленски. Той нарисува неутешителна картина на Европа, която изглежда неспособна да действа съгласувано, за да спре териториалните амбиции на Русия, отбелязва редакционната колегия на вестник The Times.

Според него, досега европейските лидери не са успели да насочат замразените активи на Москва за помощ на Украйна; да арестуват руския “сенчест флот” от петролни танкери, които снабдяват с гориво военната машина на РФ; или да спрат доставките на критично важни компоненти за руските балистични и крилати ракети.

В по-широк контекст той отбеляза, че Европа трябва да се примири с неприятния факт: желанието на Съединените щати да се откажат от водещата роля в осигуряването на сигурността на НАТО. Затова Европа трябва да се научи да се защитава сама.

Всеки анализ на изявленията на президента Тръмп през последните дни потвърждава справедливостта на този извод. Неколкократно заявявайки желанието си САЩ да притежават Гренландия, а не само да разполагат там военни бази, Тръмп даде да се разбере, че в неговата визия принципът “Америка преди всичко” преобладава над традиционния принцип на солидарност на НАТО, според който заплахата за един съюзник означава заплаха за всички.

Този нов подход шокира старите представи. В същото време коментарите на Тръмп, които изглежда подценяват приноса на съюзниците от НАТО в съвместните операции в Афганистан – коментари, които британският премиер Кир Стармър нарече “обидни и, честно казано, ужасни”, предизвикаха силна тревога сред британските войници, 457 от които загинаха в този конфликт, както и сред семействата на ранените или тези, които са загубили близки.

“Въпреки това, всичко това не трябва да затъмнява суровата истина за все по-належащата реалност. Великобритания не харчи достатъчно средства за отбрана, за да отговори на предизвикателствата на променения свят. На срещата на НАТО миналата година Стармър обеща, че до 2035 г. 3,5% от БВП на Великобритания ще бъдат насочени към основната отбрана“, добавя вестникът.

Това е твърде малка сума и твърде бавен темп в светлината на нарастващата агресия на Русия и промените в отношенията със САЩ. И, обещавайки да достигне целта от 2,5% до 2027 г., не бяха определени никакви гарантирани срокове за увеличаване на разходите през следващите осем години. Притеснително е, че ръководителите на министерството на отбраната предупредиха министър-председателя за дефицит във финансирането в размер на 28 млрд. лири през следващите четири години.

Освен това, обещанието на Стармър да изпрати британски миротворчески сили в Украйна след евентуално примирие ще бъде ограничено от броя на военните, които той действително ще може да предостави.

Други страни, по-специално Полша и балтийските държави, приеха призива за увеличаване на отбранителните бюджети като дял от БВП. Те също изпитват болезнен натиск върху вътрешните си финансови ресурси. Въпреки това, отбранителните разходи на Великобритания по тези показатели са спаднали на 12-то място в рейтинга на НАТО, тъй като бюджетът за социално осигуряване продължава да расте.

Алекс Янгер, бивш шеф на МИ-6, предупреди, че през 2026 г. “ако не разполагате с твърда сила, нямате право на глас”. Правителството на Великобритания трябва да осъзнае факта, който твърде дълго е бил скриван и игнориран, че придобиването на твърда сила изисква трудни решения.(УВести)