В СТОЛИЦА ПОЧЕТОХА ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО НА УКРАЙНА

22 януари 2026 г.

В СТОЛИЦА ПОЧЕТОХА ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО НА УКРАЙНА – ДЕНЬ ЗЛУКИ

София, 21 януари 2026.- Вчера в Украинския бежански център в столицата се проведе среща по повод днешния ден – День Злуки, Ден на Съединението.

Точно на 22 януари 1919 г. се обединяват Украинската Народна Република (УНР) и Западно-Украинската Народна Република (ЗУНР). Този акт тържествено е провъзгласен и подписан в Киев от тогавашните лидери на двете република, образували се след разпада на Руската империя. Новата държава, година по-рано (през 1918 г.) призната от Царство България с размяна на посолствата и дипломати, просъществува до 1921 г. По-голямата част УНР е превзета от болшевишката Русия, Западна Украйна (Галичина) е окупирана от Полша, а Северна Буковина преминава към Румъния.

Въпреки всичко, тази дата – День Злуки, Ден на Съединението, се приема като забележителна в нашата борба за независима и суверенна държава.

Особено актуално това звучи сега, когато Русия, този пък империалистическа, отново се стреми да ни пороби, да ни заличи, да ни асимилира, да ни превърне в пушечно месо в постигане на болните амбиции на Кремъл.

За това и за друго говореха посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук, лидерът на Сдружението на украинските организации в България “Мати Украйна” Олена Коцева и доц. д-р Олександр Середа – преподавател по история в Южноукраинския национален педагогически университет “Костянтин Ушински”.

Речта на пан Олександр се превърна в много интересна едночасова лекция за нашата държавност – от Киевска Рус, през общата съюзна държава на Украйна, Литва и Полша (Велико княжекгно литовско), през Запорожката Сич, Гетманшчина, Украйна на Иван Мазепа до УНР и сегашно време. Ораторът конкретно се спря върху османски архивни източници, с които в продължение на години е работил (и работи) и които еднозначно и обективно доказват присъствие на терена на сегашната Украйна на “милиет”, т.е. нация, украинска нация в рамките на държавно образувание начело с лидер – хетман. С хетманите ни султаните, Портата активно контактуват. Особено е успешен периодът, когато на власт е Мехмед IV (XVII век), зад когото твърдо стои мъдрата му майка – украинката Надия (Хатидже Турхан).

За съжаление, де-факто украинската държавност приключва след Полтавската битка през 1709 г. (Петър I) и бягството на Иван Мазепа в Молдова. Както пише великият украинец Тарас Шевченко, “Петър започна, а Екатерина ни довърши” (“Це той первий, що розпинав Нашу Україну, А вторая доконала Вдову сиротину. Кати! Кати! Людоїди! Наїлись обоє, Накралися; а що взяли На той світ з собою?” – поема “Сон”)…

Присъстващите, почели Деня на Съединението в столица, се разбраха да се срещат редовно и да канят наши и български интелектуалци за беседа за Украйна, нашата история, нашите лидери и наши национални борби за независимост и суверенна държава с ярко присъствие в Европа, за украинско-български исторически, културни и икономически връзки.(УВести)

Нашата справка:

Хатидже Турхан е майка и валиде султан на османския султан Мехмед IV. Родена е през 1627 година и е от рутенски (украински) произход. Тя ражда първия син на султан Ибрахим I, бъдещия Мехмед IV, и едва 24-годишна става негов регент и фактически владетел на Османската империя. Почива през 1683 г.