Киев, 20 януари 2026.– Напоследък в разговорите си с европейски политици и дипломати чувам едно и също нещо, което ме притеснява много: “Трябва да се споразумеем със САЩ, защото без САЩ сами няма да се справим”, пише Валерий Пекар – украински обществен деец и анализатор.

Няма да обсъждам тук дали Европа ще се справи без САЩ или не, защото този въпрос е нерелевантен. Нерелевантен е, защото Вашингтон не желае да се споразумява с Европа. Не иска. И какво мисли Европа по този въпрос, няма значение. Това много прилича на политиката на Русия. Русия не желае да се договаря с Украйна и какво мисли по този въпрос Украйна, е абсолютно без значение, защото не влияе на нищо.

Още през февруари миналата година (преди 11 месеца) написах, че в новия свят без правила, в света на правото на силата, интересите на САЩ, Китай и Русия съвпадат в това, че Европа трябва да бъде разединена и слаба, да съществува под формата на отделни изолирани пазари, на които може да се печели и които могат да се използват за различни политически цели – но в никакъв случай Европа не трябва да бъде център на сила, обединен и дееспособен.

Ето защо САЩ и Русия с две ръце подкрепят всякакви евроскептици, десни и леви популисти и радикали (в геополитическата игра няма не само морал, но и идеологии). Силна обединена Европа не е нужна на никого, освен на европейците и украинците, защото ние сме Европа не само по географско разположение, ценностна основа и геополитически избор, за който сме платили с кръв, но и по принципа на една лодка – или заедно ще гребем, или заедно ще потънем. Силна Украйна, а и като цяло независима Украйна, е нужна само на Европа, а САЩ, Русия и Китай нямат нужда от това.

Разбирам германското ръководство, което изтегли войниците си от Гренландия, за да не поставя САЩ и себе си в ситуация, в която ще трябва да направят окончателен избор, който ще бъде труден за отмяна. Предполагам, че между САЩ и Европа може да има нещо като “Минските споразумения”, които никога няма да бъдат изпълнени. Разбира се, няма да има гореща война между САЩ и Европа, но може да започне студена война с тарифи, ограничения и други различни инструменти за възпиране един на друг. Силите тук са неравни: на изток САЩ имат бясно куче, което могат да насъскат на Европа.

Няма да се учудя, ако Китай спечели тази партия на чисто, като предложи на Европа стратегическо партньорство, което ще я предпази от посегателствата на САЩ и Русия. Това би било напълно в духа на класическата китайска стратегия.

А ние трябва да обясняваме колкото се може по-активно на европейците, че трябва спешно да се предпазят поне от изток. Европа няма да спечели Студената война на два фронта, още повече ако от едната страна тази война се превърне в гореща (вече писах, че не вярвам в сухопътна операция, защото руските цели могат да бъдат постигнати по-бързо, по-лесно и по-евтино в други области на мултидоменната война).

За да се ограничи активно способността на Русия да води война, са достатъчни инструментите, с които разполага Европа днес. Лишена от способността да води война, империята ще умре в мъки. А Европа ще се превърне в независим център на сила, защото иначе няма да оцелее.

Вече казах, че не вярвам в смъртта на Европа. Защото през последните 2500 години е ставало всичко – но през цялото това време именно европейците са били най-енергични, находчиви, брутални, разумни, упорити, жестоки, изобретателни, сплотени, безстрашни, проницателни завоеватели, създатели на смисъл, откриватели, пътешественици, експериментатори, учени и художници. Европа е създала днешния свят в този вид, в който той съществува. И това не е краят на пиесата.(УВести)