Киев, 19 януари 2026.– Миналата седмица в Кремъл Путин, при връчването на акредитивните писма на чуждестранните посланици, се изказа по “основните въпроси на външната политика”.

Но в “словото” си той не спомена нито САЩ, нито Иран, нито Венецуела. Вместо това руският диктатор отново се спря върху Украйна, пише Виталий Андриевски от Института за ефективна политика (Молдова).

В частност, Путин твърди: “Украинската криза е пряк резултат от дългогодишното игнориране на правата на Русия и напредването на НАТО към нашите граници, въпреки публичните обещания”. Разбира се, тази формула е удобна, но при внимателен анализ се разпада.

Първо, Украйна не е давала на Русия никакви обещания – нито писмени, нито устни. Нещо повече, Украйна не е била член на Северноатлантическия алианс, не е разполагала на своя територия бази на НАТО и не е вземала решения за разширяване на Алианса. Тя не носи и не може да носи отговорност за политиката на НАТО. Следователно логиката “да се накаже Украйна за действията на НАТО” е абсурдна от самото начало.

Второ, ако се изхожда от буквалния смисъл на Путиновата реторика, войната трябваше да бъде обявена именно на НАТО, а не на Украйна. Именно Алианс, според него, “напредва към границите на Русия”, именно той “игнорирал правата на РФ”. Но Путин не нападна НАТО – нито през 2014 г., нито през 2022 г., нито по-късно. Защо? Отговорът е прост и неприятен за Кремъл.

Защото Северноатлантическият алианс е сила, способна да даде симетричен и разрушителен отговор. Нападение срещу НАТО би означавало незабавна военна загуба за Русия, крах на режима и край на личната власт на Путин. А това е риск, който той не е готов да поеме.

Украйна беше избрана за обект на агресия не заради НАТО, а защото Кремъл я смяташе за слаба, разединена и уязвима. Целта на войната не беше “сдържане на Алианса”, а подчиняване на Украйна, ликвидиране на нейния суверенитет, унищожаване на демократичния пример по съседство и връщане на страната в сферата на имперския контрол на РФ.

Затова руският мит за “война с НАТО” е само пропагандно прикритие на агресията. Путин нападна не този, който уж е “заплашвал”, а този, когото, както му се струваше, може да сломи безнаказано. Грешката се оказа фатална.(УВести)