Киев, 19 януари 2026.- Вероятно, никога досега Съединените щати не са виждали такава степен на персонализация на външната политика, нейната зависимост от интересите, предпочитанията, емоциите и дори капризите на един отделен човек. По-специално, фиксирането на Тръмп върху Гренландия или мечтите му да направи Канада 51-ви щат се обясняват и с това, че той иска да увеличи максимално територията на САЩ от престижни съображения, разчитайки да влезе в историята като “събирач” на северноамерикански земи, пише за “Дзеркало тижня” Олег Шамшур – бивш посланик на Украйна във Франция и САЩ, бивш заместник-министър на външните работи на Украйна.

Борбата с “вечните войни”, която беше характерна черта на предизборната кампания на Тръмп през 2024 г., се трансформира в изграждането на Pax Trumpiana – свят според Тръмп. Правилата за съществуване в него ще определят големите играчи – като САЩ, Китай, Русия и, вероятно, други държави, ръководени от силни лидери, които Тръмп уважава – за разлика от европейците, към които се отнася почти с презрение (би искал да замени европейските либерални порядки с властта на “истински патриоти” като Орбан, идеологически близки до Тръмп). Другите, по-слаби държави трябва да “знаят мястото си” и да изграждат поведението си в зависимост от интересите и изискванията на “великите”. По същество, такъв модел на световната политика означава връщане на международните отношения към състоянието от XIX – началото на XX век, когато определящи бяха изключително силата и мощта. Според един от най-близките съветници на Тръмп Стивън Милър, “този железен закон управлява света от самото начало на неговото съществуване”.

Следващата стъпка е опитът на Тръмп да промени парадигмата на отношенията с традиционните съперници – Китай и Русия: от конкуренция към договорки и дори сътрудничество. Както правилно отбелязва изданието Axios, новият световен ред според Тръмп предвижда следното: “да се постигат сделки между великите сили и, ако е необходимо, да се затварят очите, а не да се ограничават амбициите една на друга”. Съвместното съществуване на великите сили е невъзможно без признаване на сферите на влияние, което е цената на стабилността.

Ако се вгледаме по-внимателно в действията на Тръмп, а не в “грозните” изявления по отношение на Китай и Русия, ще видим, че той се ръководи именно от тази логика. Започвайки с въвеждането на супертарифни мита срещу китайски стоки, президентът на САЩ впоследствие направи крачка назад, като се съгласи на тарифно примирие и дори санкционира продажбата на Китай на чипове, необходими за развитието на технологиите за изкуствен интелект. Вместо това той заплашва да приложи тарифна “бухалка” срещу европейските съюзници, които имат смелостта да подкрепят Дания в противодействието на неговите гренландски фантазии, които рискуват да доведат до колапс на НАТО.

През първата година от втория мандат на Тръмп неговата политика спрямо Украйна направи определен кръг: започнала с “капан” в Овалния кабинет, тя завърши с обвинения към президента на Украйна, че не желае да постигне мир. Защо става това? Отговорът е, че тази политика се определя от четири фактора.

Първият е, че Тръмп иска да постигне прекратяване на военните действия в Украйна на всяка цена, включително и в ущърб на националните интереси на Украйна.

Вторият е, че той не разглежда Украйна като страна, която е стратегически важна за САЩ и за Тръмп лично.

Третият е, че на европейските държави е отредена ролята предимно на изпълнители на капризите на Тръмп и на неговите споразумения с руснаците.

Четвъртият – той вижда “фантастични” възможности за реализация на бизнес мегапроекти с Русия и разчита да ги използва, за да промени правилата на играта в световната политика (това се подпомага от сходството в вижданията на Тръмп и Путин за международните отношения).

В същото време, на места 47-ият президент на САЩ изразява недоволство от дръзкото поведение на кремълския владетел, тъй като всъщност се смята за “директор на вселената”, на чиято воля трябва да се подчиняват другите участници в международното общуване.

Тези неприятни неща трябва да се помнят, за да се определи правилно общата линия и детайлите на поведението при преговорите с партньорите от двата бряга на Атлантическия океан и да се оценят реалистично техните предложения. Особено в условия, когато полето за маневриране при нас е изключително ограничено, а следващите години от втория мандат на Тръмп не изглеждат особено благоприятни за Украйна, смята Олег Шамшур.(УВести)

Нашата справка:

Терминът Pax Trumpiana (от латински – “светът според Тръмп”) е концепция за външна политика, възникнала като алтернатива на традиционния “Pax Americana” (американски свят), който е господствал след Втората световна война.

Накратко, това е визия за световния ред, в която стабилността се осигурява не чрез международни институции (като ООН или НАТО) или идеологическо промотиране на демокрацията, а чрез прагматични споразумения, сила и икономически натиск от страна на САЩ.