Киев, 18 януари 2026.– В момента в Украйна е жесток студ (януари на украински е “січень”, т.е., сечко), който, според синоптиците, ще продължи до края на януари, и Путин се стреми да “замрази” Украйна, нанасяйки постоянни ракетни и дронови удари по енергийната инфраструктура. В същото време международната общност реагира на този терор (или геноцид) не съвсем адекватно. Затова се създава впечатлението, че украинците остават де факто насаме с това предизвикателство.
Каква е причината за такова поведение на демократичния свят?
Всъщност, ситуацията през януари тази година стана критична: Русия умишлено изчаква пиковите студове, за да нанесе удари по вече изтощената енергийна система на Украйна.
Причините за неадекватната реакция на света вероятно са комплексни. Това не е само безразличие, а съвкупност от политически и психологически фактори.
Приоритет на “мирните инициативи” пред защитата
В момента във Вашингтон и европейските столици доминира реториката за “бързото приключване на войната”. Администрацията на Тръмп и част от лидерите на ЕС са фокусирани върху това да накарат страните да седнат на масата за преговори.

Логиката на партньорите: Те се страхуват, че предоставянето на Украйна на нови мощни средства за ПВО или разрешение за дълбоки удари по обекти на РФ “ще провали преговорния процес”.
Резултатът: вместо системи Patriot или авиация, Украйна получава незначителни “енергийни пакети” (например, 60 млн. евро от Германия или 20 млн. паунда от Великобритания). Но това е помощ за последствията, а не за причината.
Психологично привикване (“умора от ескалацията”)
За западния обикновен човек и политик кадрите на разрушените украински ТЕС се превърнаха във “фонов шум”. Светът свикна, че Украйна “някак си оцелява”. Съществува илюзията, че украинската енергийна система е безкрайно еластична, а енергетиците – магьосници, които могат безкрайно да кърпят мрежите под обстрел. Това намалява усещането за спешност при предоставянето на помощ.
Липса на “бързи” ресурси

През четвъртата година на войната складовете за ПВО на Запад са изчерпани. Производството на нови ракети изостава от темповете на използване. Вместо да признаят критичния дефицит и да прехвърлят собствената си промишленост на военни релси, западните правителства често избират пътя на “дълбоката загриженост” или провеждането на поредни заседания на Съвета за сигурност на ООН (както беше на 13 януари), които нямат реално влияние върху ракетите на Путин.
Залагане на “вътрешен натиск”
Някои западни анализатори предполагат, че “замразяването” на цивилното население може да принуди украинското общество да се съгласи по-бързо на териториални компромиси. Това е циничен разчет, който съвпада с интересите на онези сили на Запад, които искат да “затворят въпроса за войната” на всяка цена.

Какво става в Украйна сега
В страната е обявено извънредно положение в енергетиката. Властите призовават бизнесът да изключи, например, рекламните си табла, а хората – да напуснат градовете или да се преместят в пунктове за защита. Вижда се сплотеност сред населението. Но виждаме и политически спорове (като конфликта между администрацията на президента и кмета на Киев Виталий Кличко относно подготовката на столицата за зимата), твърди ИИ “Джемини”. Володимир Зеленски взе под личен контрол ставащото в енергетиката.
Впрочем, последното проучването на Киевския международен институт по социология (КМИС) показва, че повечето украинци – 54%, смятат за категорично неприемлив варианта да предадат под контрола на Русия целия Донбас в замяна на гаранции за сигурност. В същото време 39% са готови на тази отстъпка (въпреки че повечето от тях признават, че това е сложно условие). Още 5% нямат мнение по въпроса.(УВести)