Киев, 17 януари 2026.- Лидери на Европа, обръщам се към вас от Киев. И в същото време се обръщам към вас от дълбините на сърцето си на европеец, заяви чрез  Facebook Пол Манандиз – полковник от Европол, политически и военен деятел, френско-украински певец.

На мен, както и на вас, ми беше внушено значението на думите: “Никога повече”. На мен беше внушена гордост за континента, който преживя варварство, абсолютен ужас, но успя да излезе с ценности: човешко достойнство, свобода, солидарност, справедливост. Носех тези ценности като духовно знаме. Вярвах в Европа, истински.

Вярвах във вашите клетви, във вашите уроци по история, във вашите почитания на паметта, във вашите речи за правата на човека. Никога не съм могъл да си представя, че един ден ще видя как Европа отвежда поглед, докато терористичният режим начело с Путин извършва абсолютен ужас точно до нейните граници.

Това, което прави Путин, не е “специална военна операция”. Това е война на терора. Това е политика на унищожение. Той иска да сломи народа – моя народ, украинците. Той иска да унищожи цяла нация, да я заличи чрез страх, глад, студ, мрак.

Путин умишлено бомбардира нашите електроцентрали. Не заради реално военно предимство, а като колективно наказание. За да треперят семействата от студ в собствените си домове, за да спират болниците, за да децата треперят звуците на ракетите.

Представете си за миг европейско дете – френско, немско, италианско, белгийско, което си пише домашните при свещ, защото някой от чиста омраза е решил да разруши всички ваши електроцентрали.

Представете си родителите си в тъмнина, бабите и дядовците си в студа, градовете си, потопени в неестествена, враждебна нощ – не заради природно бедствие, а защото един човек, седейки в бункера си, е решил да превърне електричеството в оръжие за колективни изтезания.

Ето така живеем днес. Това не е преувеличение. Това не е случайност. Това е стратегия. И тази стратегия има име: терор. Държавен тероризъм. Владимир Путин цели цивилни граждани. Съзнателно. Той се цели в жилищни сгради, в жилищни квартали, в болници, в училища, в жизненоважна инфраструктура. Той иска да убива украински цивилни. Той иска да унищожи всички украинци.

Абсолютният ужас е не само звукът от експлозиите, а и тишината след тях, когато майката вече не знае как да стопли детето си. Когато стар човек облича три палта, за да преживее нощта. Когато малко момиченце трепери от всяка сянка, от всеки шум, защото за нея небето вече не е пространство на мечти, а място, откъдето смъртта може да падне всеки момент.

И сред всичко това ние се съпротивляваме. Ние ремонтираме. Ние възстановяваме. Ние отново и отново възстановяваме електропроводите под обстрел. Ние държим нашите знамена вдигнати, нашия език жив, нашите песни, нашите книги, нашите училища.

Европа се предава. Казвам ви това като европеец в сърцето си: никога не съм мислил, че ще видя как континентът на човешките права, континентът, който почита паметта на братските гробове от миналото, се колебае, бави, пресмята, маневрира, докато друг европейски народ е подложен на изтезания, докато абсолютният ужас се повтаря с методи, които вашите учебници по история отдавна са описали.

Казваха ми, че Европа е солидарност. И все пак днес, когато Путин бомбардира нашите електроцентрали, систематично разрушава нашата енергийна система, опитва се да ни накара да замръзнем, да ни сломи с изтощение и страх, аз виждам колебания, компромиси, страх да не “провокираме твърде силно” палача – сякаш това, което вече става, не е достатъчно, за да го наречем ужас.

Защото ако европейските ценности не важат за Киев, ако не важат за тези деца, на които им е студено, ако не важат за цивилните, които Путин умишлено удря, тогава какво всъщност струват?

Украинското сърце не предаде Европа. То се бори за нея. Всеки ден. Всяка нощ. Под бомбардировки. В тъмнина. В студ. Нашите военни на фронта, нашите инженери, които ремонтират електропроводи, нашите лекари, които оперират при генератори, нашите учители, които продължават да преподават в мазетата на училищата – всички ние все още вярваме в ценностите, на които ни научиха: свобода, достойнство, справедливост.

Абсолютен ужас е това, което прави Путин. Абсолютно изпитание е това, което историята поставя днес пред Европа.

Затова ви питам вас, вас, лидерите, гражданите на Европа: В какво всъщност вярвате? Готови ли сте да защитите това, което твърдите, в което вярвате, или тези ценности са само думи на паметни плочи и в официални речи?

Тук, в Украйна, ние вече отговорихме. Избрахме смело да се изправим. Сега е ваш ред да решите дали, гледайки в очите абсолютния ужас на това, което прави Путин, Европа ще остане вярна на себе си или ще се примири с ролята на наблюдател на собственото си предателство, пита Пол Манандиз.(УВести)