София, 31 декември 2025.- Щеше да бъде добре да мога да споделя оптимизма за приближаващия край на войната срещу Украйна, но не съм Тръмп. Не мога да обявя, че войната е “95%” (т.е. “почти бременна”) с предстоящ мир. Защото кръчмарят, без когото не може да бъде направена тази сметка, е все така онзи, който нападна Украйна. И дума не е продумал за нещо различно от това да изпълни заканите си. Нещо повече, заплаши, че щял да си постигне целите “с военни средства щом Украйна не иска мир”, пише във Фейсбук Иво Инджев – журналист, анализатор и писател.
Всъщност ето някои от целите, които реално вече постигна.
1.Удвои границата на НАТО с присъединяването Швеция и Финландия, две развити държави с модерно военно производство, развивано от десетилетия в годините на неутралитет с цел независимост от външни доставки, удължавайки двойно границата си с алианса, което превърна Балтийско море в Натовско.
2.Подтикна натовските държави да демонстрират единство въпреки диагнозата на Макрон преди агресията, че съюзът се намира в кома. Предизвика Запада да започне превъоръжаване и рязко повишаване на разходите за отбрана, което нямаше да се случи само, за да бъде угодено на Тръмп.
3.Ограничи кръга си от съюзници до страни с диктаторски режими като комунистическия Китай, комунистическата Северна Корея, комунистическата де факто диктатура на Лукашенко в Беларус и иранската фашизоидна теокрация.
4.Остави под контрола на САЩ и ЕС 300 милиарда активи в долари плюс още в злато.
5.Постигна двуцифрена бюджетна криза.
6.Похарчи почти целия държавен резерв от повече от 300 милиарда долара, натрупан в годините на петролния бум.
7.Превърна близкият някога украински народ в най-големия си враг без вероятност това да се промени за десетилетия напред.
8.Предаде си пазарите на петрол и газ на ОПЕК и САЩ.
9.Опита се да компенсира загубата с продажби на петрол за Китай на една трета от предишната цена и превърна страната си в суровинен придатък на Китай.
10.Превърна провинцията си в гробище на десетки хиляди млади мъже, чиято ранна смърт предстои да задълбочи и без това тежката демографска криза.
И всичко това заради завоювана разорена ивица земя на юг в Украйна, която никой в света не признава за негова – ако не броим “екзотични изключения”, като Румен Радев, за когото “Крим е руски, какъв да е”.
Единствената му истинска печалба е извратената му от гледна точка на генезиса на отношенията със САЩ дружба с Тръмп. Същият, който го определя като “добър партньор”, окачествява Ким Чен Ун като “приятел”, ласкае Си Дзинпин като “велик лидер” и нарича Лукашенко “ не чак толкова лош”.
Колкото и да е могъщ действащият американски президент, неговият образ не може да изпълни изцяло представата за това какво мислят Америка и Европа. Например бившият президент на САЩ Бил Клинтън каза наскоро следното по повод егоистичното твърдение на настоящия, че това не е “наша война”.
“ Ние принудихме Украйна да се откаже от ядреното оръжие, от крилатите ракети и стратегическите бомбардировачи. НИЕ обещахме да защитаваме Украйна от Русия. НИЕ направихме Украйна уязвима. Така че това е НАША война”.
Никола Лернер – съветник на Макрон, добави в навечерието на поредния кръг от разговори около надеждите за мир в Украйна: “Да, приемането на Украйна в НАТО е без съмнение част от безкрайния дълг, който ние, европейците, имаме към украинския народ и е компенсация за нашата страхливост. Но е преди всичко възможност за Алианса да приеме в своите редици най-изтъкнатата армия в света”.
Равносметката с елементи на прогноза е следната.
Има поводи за оптимизъм поради преобладаващото на Запад разбиране кой е агресорът и коя е жертвата, на която трябва да се помага.
Песимизмът е свързан с продължаващата линия на неотстъпчивост и агресия от страна на путлеристкия режим, която вещае продължаване на натрапената на Украйна война докато агресорът не бъде принуден със сила да отстъпи, смята Иво Инджев.(УВести)