Киев, 30 декември 2025.– Кремъл не може да бъде принуден да сключи рационално споразумение, каквото и да правят Украйна, Европа, Америка или Китай, смята Валерий Пекар – украински общественик и анализатор.

Три пъти през последните четири години събитията не се развиха според сценария, който изглеждаше най-вероятен.

В началото на февруари 2022 г. най-вероятният сценарий изглеждаше, че няма да има пълномащабна война. Руските ползи от голямото нахлуване бяха огромни, но рисковете, че всичко ще се обърка, бяха още по-големи, а руските загуби (икономически, геополитически и др.) в случай на неуспех – небесно високи. Най-вероятният сценарий изглеждаше следният: размахвайки оръжие, Русия извоюва от Украйна някои политически отстъпки и след това приключва “военните учения”. На езика на покера, take the pot – да фиксира печалбата, да минимизира загубата.

В началото на април 2022 г. най-вероятният сценарий изглеждаше, че няма да има изтощителна война. Блицкригът на кадровата армия се провали, а преминаването на икономиката към военни релси, масова мобилизация и изобщо война в логиката на мащабно и продължително не само военно, но и индустриално, ресурсно, демографско, психологическо противопоставяне беше твърде рисковано. Най-вероятният сценарий изглеждаше следният: Русия преминава към фаза на замразен конфликт с линия на сражение, която се различава значително в нейна полза от 2014-2021 г. Take the pot – да се фиксира печалбата, да се минимизира загубата.

В началото на ноември 2025 г. най-вероятният сценарий изглеждаше, че Русия ще се съгласи на мирни преговори. Войната на изтощение не доведе до падането на Украйна, но изчерпа натрупаните от Русия ресурси от предишни периоди и достигна точката на инфлационно финансиране, а това е билет в една посока. Най-вероятният сценарий изглеждаше следният: Русия извлича максимални политически отстъпки от Украйна и Европа, възползвайки се от привързаността на президента Тръмп към идеята за бързо приключване на войната при всякакви условия, и преминава към режим на натиск върху Украйна в политическата сфера (а там възможностите са огромни). Take the pot – да фиксира печалбата, да минимизира загубата.

Таково системно отклонение означава, че ние подценяваме няколко параметъра на вземането на решения в Москва: първо, разбирането за тази война като екзистенциална не само в Украйна, но и в Кремъл; второ, изкривената картина на реалността в авторитарната вертикала; трето, друга логика на вземане на решения – занданско-кегебистка, а не рационална. Три пъти по време на пълномащабната война имаше точки на раздвояване и три пъти Кремъл избра ескалация и повишаване на залозите, въпреки че стратегически по-изгодно би било да избере фиксиране на печалбата и минимизиране на загубата – но логиката на Москва това означава признаване на ограничеността на силата, което е равносилно на поражение.

Така логика е добре позната на играчите на покер. Не става въпрос, че Кремъл постоянно греши в оценките си – вместо това той последователно избира стратегия, която не е оптимална от гледна точка на печалбата, но е насочена към ескалация, защото фиксирането на печалбата противоречи на самоидентификацията. Решенията се вземат не въз основа на изгодност или неизгодност, а по принципа “това, което не противоречи на нашата представа за самите нас”. Нямайки гарантирана победа, той играе така, сякаш тя е налице. Тази стратегия се нарича “table dominance” – не да спечелиш конкретни ползи, а да сплашиш, счупиш и принудиш всички останали да напуснат играта.

Не става въпрос, че Кремъл не може да прецени шансовете си – той просто не се ръководи от тях. Той принципно не може да се откаже от ескалация, защото отказът от ескалация се смята за загуба, въпреки получените ползи. Кремъл не е ирационален – той е последователен в своята логика.

Заключение: Кремъл не може да бъде принуден да сключи рационално споразумение, каквото и да правят Украйна, Европа, Америка или Китай. Той може да бъде принуден само да загуби – когато ресурсите му се изчерпят, той ще си тръгне. Това е лошо, защото войната ще продължи, каквото и да правим. Това е добре, защото стратегиите на Кремъл са предсказуеми и саморазрушителни.

От този извод следват две последствия. Първо, няма да има мирно споразумение. Дори когато Украйна направи максимални отстъпки, Кремъл ще постави допълнителни условия и ще продължи да натиска, отново и отново. Второ, ще има война в Европа извън Украйна. Стоейки на поредния кръстопът, Кремъл ще избере не оптималната стратегия за фиксиране на печалбата, а стратегия на ескалация, защото не може да си позволи да се откаже от повишаването на залозите. За четвърти път ще проработи същата логика. И в това стратегическо пространство ние ще трябва да действаме през следващата година, смята Валерий Пекар.(УВести)