Киев, 19 декември 2025.– Тази нощ лидерите на Европейския съюз постигнаха споразумение да заемат на финансовите пазари 90 млрд. евро, за да подкрепят Украйна през следващите две години. Страните-членки спореха кой трябва да плати сметката и вероятно този въпрос все още не е решен, пише Politico.
Канцлерът на Германия Фридрих Мерц и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен предложиха средствата да бъдат взети чрез конфискуване на руски активи, пазени в белгийски банки. Два месеца те се опитваха да убедят другите лидери да подкрепят плана за използване на замразените средства на Москва за отпускане на заем на Украйна. Това беше план “А”.
Но премиерът на Белгия Барт Де Вевер отказа поради опасения от съдебни искове и други репресии от страна на Москва. В резултат на това ЕС прие план “Б”, според който общите заеми ще бъдат гарантирани от бюджета на ЕС, финансиран от страните-членки. Руските активи могат да бъдат използвани за погасяване на тези заеми, но това все още не е окончателно решено.
Според данни на Международния валутен фонд, през 2026 г. Украйна е заплашена от дефицит в размер на 72 млрд. евро.
Много европейци не подкрепят позицията на председателя на ЕК, че основният приоритет на европейската отбрана е подкрепата за въоръжените сили на Украйна.
Институт “Кил”, който следи финансовата подкрепа за Украйна от началото на пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г., отбелязва, че средствата, отпуснати от бюджета на ЕС за помощ на Украйна през 2025 г., могат да бъдат най-ниските от началото на войната. И те няма да покрият празнината, останала след спирането на финансирането от САЩ.
В същото време разликата в приноса на европейските страни расте. Въпреки че Франция, Германия и Великобритания значително увеличиха приноса си в полза на Украйна, скандинавските страни като Швеция, Норвегия и Дания остават далеч напред по проценти от БВП, които харчат за Киев.
В същото време Италия и Испания “са направили много незначителен принос“. Преди срещата на върха южните страни от ЕС заедно с Белгия отхвърлиха плана за репарационни заеми, докато Германия и северните страни настояваха за неговото приемане.
Освен това, в окончателното споразумение Унгария, Чехия и Словакия няма да участват във финансирането на Украйна.
Въпреки че Европейският съюз с 27 държави-членки има общ БВП от 18 трлн. евро (в сравнение с 2 трлн. евро БВП на Русия), най-голямо безпокойство предизвиква умората на избирателите в големите икономики. Проучване на Politico в пет западни държави показа, че германците и французите са по-малко склонни да продължат да финансират Украйна, отколкото жителите на САЩ.
В Германия 45% от анкетираните подкрепят намаляването на финансовата помощ за Киев, докато само 20% са за увеличаването й. Във Франция 37% искат да се намали помощта, а само 24% – да се увеличи.(УВести)