Киев, 17 декември 2025.– Смелата идея да се използват суверенните активи на Русия за подкрепа на Украйна бързо придоби резонанс и спечели подкрепата на ключови държави от Европейския съюз, пише EuroNews.
Сред първите, които напълно подкрепиха репарационния заем и в същото време отхвърлиха идеята за нов съвместен дълг, бяха премиерът на Дания Метте Фредериксен, премиерът на Швеция Улф Кристерсон и премиерът на Финландия Петтери Орпо. Към тях бързо се присъединиха полският премиер Доналд Туск, естонският министър-председател Кристен Михал, латвийският премиер Евика Силиня, литовският президент Гитанас Науседа и ирландският премиер Михал Мартин.
“Освен че това е най-финансово осъществимото и политически реалистично решение, то отговаря на фундаменталния принцип на правото на Украйна на компенсация за щетите, нанесени от агресията“, се казва в съвместното писмо.
Решителна подкрепа изразява и Нидерландия – един от най-големите финансови донори на Украйна. Испания и Португалия са по-малко активни публично, но подчертават необходимостта по всякакъв начин да се осигури стабилно финансиране на Киев.
Париж в същото време остава в сянка в тази дискусия. Това повдига въпроси, като се има предвид, че именно във Франция, според оценки, се съхраняват около 18 млрд. евро руски суверенни активи в частни банки.
“Това не означава, че не работим върху други или по-широки варианти, които биха могли да обхванат суверенни активи в търговски банки. Но характерът на тези активи, по-специално действащите договорни задължения, е различен“, обясняват в Елисейския дворец.
Въпреки че президентът Еманюел Макрон не се смята за противник на репарационния заем, отсъствието му от публичната дискусия принуди германския канцлер Фридрих Мерц де-факто да поеме инициативата. “Нека не се лъжем. Ако не успеем, способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно подкопана за години, ако не и за по-дълъг период“, предупреди той.
Кои страни са против репарационния кредит за Украйна
Ключов опонент стана Белгия – главен пазител на руските активи (240 млрд. евро), и нейният министър-председател Барт де Вевер. Той нарича идеята принципно погрешна и изключително рискована. “Никога няма да се съглася Белгия да поема сама рисковете и задълженията, които ще възникнат в случай на репарационен заем“, написа де Вевер в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Той дава предимство на съвместния дълг и допуска подкрепа на заема само при условие на пълна взаимна отговорност за рисковете, гаранции за ликвидност и справедливо разпределение на тежестта между страните – собственици на активи.
Към Белгия се присъединиха Италия, България и Малта, призовавайки Европейската комисия да търси алтернативни решения с предвидими параметри и значително по-малки рискове. Въпреки че тази декларация не отхвърля директно репарационния кредит, тя засилва несигурността.
Новият премиер на Чехия Андрей Бабиш също подкрепи позицията на де Вевер. “Във всеки случай ние няма да участваме финансово в тази помощ. Не можем да предоставим средства от чешкия бюджет или гаранции“, заяви той.
Отделно стои Унгария. Премиерът й Виктор Орбан категорично отказва да одобри каквато и да е нова помощ за Украйна. “Европа иска да продължи войната и дори да я разшири. Тя се стреми да поддържа военните действия на руско-украинската фронтова линия и да ги разшири в икономическата сфера, конфискувайки замразените руски активи. Този ход всъщност е открито обявяване на война“, заявява унгарецът.
А премиерът на Словакия Роберт Фицо обеща да блокира нова военна помощ, въпреки че подкрепя финансирането на следвоенното възстановяване.
Репарационният кредит може да бъде приет с квалифицирано мнозинство – от най-малко 15 страни, представляващи 65% от населението на ЕС. Това означава, че седемте споменати скептици – Белгия, Италия, България, Малта, Чехия, Унгария и Словакия, не са достатъчни, за да провалят плана. За да спрат процеса, опонентите биха се нуждаели от Франция, но френското твърдо “не” е малко вероятно. В същото време дипломатите признават, че игнорирането на позицията на Белгия би било политически нежизнеспособно.
“Да бъдем реалисти, няма да има съгласие от всички 27 страни. Надяваме се да се доближим колкото се може повече до 26“, каза служител на ЕС.
Ако и двата варианта – репарационен кредит и съвместен дълг, стигнат до задънена улица, Европейската комисия ще трябва спешно да предложи временно финансово решение, за да избегне дефолт на Украйна. Необходимостта от нова външна помощ ще възникне още през април 2026 г.(УВести)
Нашата справка:
Максималният размер на бюджетния дефицит на Украйна е увеличен до 1,9 трлн. гривни, което е 18,5% от БВП.
Държавата отделя за армията 2,8 трлн. гривни (56 млрд. евро), което е почти 60% от всички разходи. От тази сума 1,3 трлн. гривни ще бъдат изразходвани за заплати на военните. За въоръжение и военна техника – 709 млрд. гривни. На фронта войниците получават средно 40 000 – 50 000 гривни, което понастоящем възлиза на 800 – 1000 евро.
Още по темата:
КОЛКО ЩЕ ПЛАТИ ЕВРОПА ЗА ОТКАЗА СИ ДА ФИНАНСИРА ВОЙНАТА В УКРАЙНА: FT ЗНАЕ
НА УКРАЙНА Й ЛИПСВАТ 136 МЛРД. ЕВРО: КИЕВ МОЛИ ЕС ДА ДЕЙСТВА ПО-РЕШИТЕЛНО С АКТИВИТЕ НА РФ