Киев, 04 декември 2025.- Липсата на подкрепа от Европейската централна банка (ЕЦБ) и несигурното финансиране от ЕС поставят Украйна на ръба на бюджетна криза. Агенцията УНІАН проведе разговор с икономиста Олег Пендзин, който заяви, че без подкрепата на ЕЦБ и ЕС, на Украйна ще липсват $80 млрд. за отбрана и социални разходи.
– Как липсата на подкрепа от Европейската централна банка ще се отрази върху украинската икономика през следващата година?
– ЕЦБ, по-специално Кристин Лагард – нейният ръководител, е против тази подкрепа от 2023 г., когато за първи път бяха повдигнати въпроси за конфискацията на замразени руски активи. Така че нищо фундаментално не се е променило и почти никой не е очаквал промяна в позицията.
Но, един изключително важен момент – Украйна се нуждае от $60 млрд. военно-техническа помощ през следващата година, която ще бъде осъществена под формата на средства за закупуване на американско оръжие. И ни трябват още $19 млрд. допълнително, за да покрием дефицита на макроикономическо финансиране, за да осигурим социални плащания, т.е. като цяло ни е необходима сума от около $80 млрд.
– Данило Гетманцев – шеф на финансовия комитет на Върховната Рада, каза, че ситуацията е критична и наближава предела си. Дали говореше за същото?
– Да, разбира се. Нямаме никакви “чудодейни“ източници на доходи: нито нови находища на злато или петрол, нито скрити резерви. Има сериозна реалност – огромни социални задължения и нарастващи разходи за войната.
– Да се съкратят разходите?
– Не може да се “съкрати” социалното осигуряване и отбраната. Затова, когато се изказват идеи като “кешбек” или нови програми за подкрепа, възниква прост въпрос: от какви средства?
– На какви източници на помощ може да разчита Украйна?
– Американците няма да ни дадат нито цент догодина, знаем това. В най-добрия случай ще ни дадат възможност да купим оръжие за Украйна. По същество цялата тежест пада върху плещите на Европейския съюз. Но когато говорим за нуждата от пари в Украйна, трябва наистина да се замислим откъде европейците могат да ги вземат? По същество, винаги е имало два източника – средствата на данъкоплатците на европейските държави и колебания около замразени руски активи. В Европа няма други източници, трябва да разберем това. Тоест, формално можете да емитираме еврооблигации, да ги продаваме, да вземаме пари на кредит, но този кредит след това ще трябва да бъде върнат.
Що се отнася до първия източник на средства – данъкоплатците. През 2023 г. имаше движения за използване на тези пари и всъщност те бяха използвани частично, инфлацията в Украйна беше потисната за сметка на средствата на Европейския съюз.
Но опитът с изборите в страните от ЕС показва, че когато правителствата насочват парите на своите данъкоплатци в подкрепа на Украйна, това често се превръща в тяхно поражение и идването на власт на сили, които се противопоставят на подобна помощ. Европейският избирател очаква, че данъците му ще отидат при него. Ярки примери са Словакия след идването на Фицо, настоящите настроения в Чехия, нарастването на позициите на крайната десница във Франция. Затова е трудно да се разчита на мащабно финансиране от ЕС: дори 11 млрд. евро, отпуснати от Германия, не са в състояние да променят радикално ситуацията.
– По същество остават само замразени руски активи, които сега са физически концентрирани в Брюксел и в Euroclear.
– И белгийците не искат да ги дават, по различни причини, постоянно търсят различни варианти, но мисля, че основната причина е, че в белгийския бюджет се плащат доста големи данъци от замразени руски активи от 190 млрд. евро. Той всъщност съществува за сметка на тези пари. Така че въпросът за източника е изключително отворен в момента.
МВФ в предишното си споразумение с Украйна директно заяви: новата програма ще бъде окончателно одобрена едва когато ЕС намери финансиране за подкрепа на Украйна през 2026 г. Тоест, без европейски пари – няма да има програма на МВФ.
В момента съм доста песимистичен за това, че Европа ще успее да намери нещо бързо.
И на фона на тези проблеми, приемането на бюджета от Украйна на второ четене, което беше планирано да се направи днес или утре, според мен е пълна глупост. Защо да гласуваме за него, когато няма източник, дори разбиране откъде да се вземат само $19 млрд. в рамките на бюджета?
Всички наши социални разходи зависят от външно макрофинансиране. Ако го няма, ще се върнем към сценария от 2022 г. Тогава Министерството на финансите емитира облигации за 400 млрд. гривни, които бяха закупени от Националната банка. В резултат на това валутният курс скочи от 24 гривни на 36 гривни, инфлацията беше 28%. Без помощта на партньори ни очаква същият модел.
– Как липсата на европейско финансиране може да повлияе на украинските данъци и мита? Ще трябва ли държавата да компенсира липсата на средства за сметка на гражданите?
– Имаше един виц едно време: какво трябва да се направи, за да може една крава да яде по-малко и да дава повече мляко? Да се храни по-малко и да се дои по-често. Но проблемът е, че ако се тръгне по този път, кравата ще умре. Всъщност това е положението с украинската икономика. Да, в момента имаме доста голям резерв от така наречения сенчест сектор на икономиката. Според приблизителни оценки, ние не получаваме около 700-800 млрд. гривни (14 млрд. евро) от сенчестия сектор всяка година. Но борбата със сенчестия сектор е борба срещу самите нас. Сивата икономика е концентрирана предимно в “пликове“ – когато се плащат заплати, без да се плаща единен данък за социално осигуряване и данък върху доходите на физическите лица. Друга голяма част е отдаването под наем на жилища без деклариране: повечето собственици на апартаменти не плащат данъци върху този доход.
Да, можете да увеличите ДДС, както направиха в Русия тази година. За следващата година ДДС при тях ще е 22%. Но това автоматично води до това, че всички цени се скочат с размера на увеличението на ДДС.
– При тези условия съществува ли риск от технически фалит за Украйна?
– От 2022 г. сме в технически фалит по външните си дългове, преструктурирахме тези дългове. Единственият кредитор, на когото продължаваме да плащаме, е МВФ. Основните рискове са във вътрешния дълг, който е 92–93% деноминиран в гривни. Всяко понижение на валутния курс ще обезцени моментално военните облигации, които украинците купиха, подкрепяйки държавата.
– Можем ли да очакваме срив на гривнята догодина?
– В страната има определено количество валута и определено количество гривни. Тяхното съотношение формира валутния курс. Ако държавата, без да получава външно финансиране, започне да печата допълнителни гривни, нашите пари стават повече, а валутата – същата или дори по-малко, защото постоянно купуваме внос, тогава валутният курс неизбежно ще падне.
– Каква трябва да бъде стратегията на Украйна сега, за да се “задържи на повърхността”?
– Да живеем според доходите. Първата стратегия, от моя гледна точка, трябва да бъде по пътя на изключително строги икономии и преразглеждане на всички възможни разходи, планирани за следващата година в бюджета.
И не могат да се залагат социални стандарти. И не може да се предвиди увеличение на заплатите на учителите. И трябва да кажем на хората, че може дори да имаме въпрос за намаляване на социалните плащания. Защото няма нищо общо с тях.
За какви програми за подкрепа, за какви кешбекове, за какви раздавания на хиляди гривни говори правителството? Освен това, трябва да решим други въпроси, трябва да секвестираме бюджета (да намалим разходите – бел.ред.). Още през 2026 г. трябва да започнем да преразглеждаме всички контролни числа.
Защото има и друг риск – финансовият натиск може да бъде използван като начин да се принуди Украйна да подпише капитулацията, която американците сега предлагат на Украйна.(УВести)