Киев, 28 ноември 2025.– Към момента няма основания да се надяваме, че въпреки героизма си Украйна ще успее да обърне ситуацията в своя полза. Страната едва ли ще излезе от най-опасната зима на войната в по-силно състояние, по-добре подготвена за предизвикателствата, които я очакват. Тя може да се окаже в значително по-слаба позиция – на бойното поле, на вътрешния фронт и в политическата сфера.

Всъщност, когато Украйна се опитва да премине през противоречивия “мирен” план на САЩ, това може да е най-доброто, на което може да разчита – или поне вариант, който няма да изисква отстъпление от териториите в източната част на страната, които е успяла да задържи, смята Джейми Детмер, редактор на мнения в Politico Europe.

Редакторът добавя, че Украйна също изчерпва финансовите си ресурси. Трудно е да си представим, че Европа, която е затънала в дългове, ще предостави на Киев $250 млрд. в брой и оръжие, необходими за продължаване на борбата още четири години — и това в допълнение към $140 млрд. репарационен кредит, който може да бъде отпуснат, ако Белгия оттегли ветото си върху използването на замразените руски активи, намиращи се в Брюксел.

На всичко отгоре Украйна се оказа в епицентъра на мащабен корупционен скандал, който засяга лица, близки до украинския президент Володимир Зеленски, подкопавайки доверието както на съюзниците, така и на самите украинци. Това също дава на администрацията на президента на САЩ и на движението MAGA аргументи в подкрепа на това, че Вашингтон трябва да спре подкрепата си за Украйна.

И сега, разбира се, Киев трябва да се справя с противоречивите американски усилия да се сложи край на войната с Русия.

Но въпреки всички тези клоунади – включително съобщенията, че специалният представител на Тръмп Стив Виткоф е поучавал високопоставения помощник на Кремъл Юрий Ушаков как руският президент Владимир Путин трябва да разговаря с Тръмп, доработената 19-точкова версия на мирния план може да е най-доброто, на което Украйна може да се надява, независимо че до голяма степен помага на Русия.

“Както вече беше отбелязано в тази колонка, победата на Украйна винаги е била малко вероятна – ако под победа се разбира възстановяването на границите на страната от 1991 г. и членството в НАТО. Това не е вина на Украйна, а по-скоро на западните съюзници на Киев, които никога не са били далновидни или практични в мисленето си, да не говорим за готовността да направят всичко необходимо, за да победят реваншизма на Русия и да свалят режима на Путин, който не се съобразява дори със загубите на собствените си войски“, обяснява Детмер.

Въпреки гръмката си реторика, на нито един етап от войната съюзниците на Украйна не се споразумяха за ясни цели на войната. Някои настояваха за провеждането на дискусии, сред тях е бившият министър на външните работи на Литва Габриелюс Ландсбергис, който беше загрижен за разминаването между изявленията на Запада и това, което САЩ и Европа всъщност са готови да направят и да дадат. Но тази дискусия така и не се състоя поради опасения, че тя ще раздели съюзниците.

Според бившия външен министър на Украйна Дмитро Кулеба, въпреки всички изявления за подкрепа на Украйна, колкото е необходимо, Западът така и не разбра важността и последствията от войната.

“Невъзможно е да се спечели войната, когато и Русия, и Украйна знаят ясно стратегическата си цел във всички подробности, а Западът, без който Украйна не може да победи, не знае за какво се бори. Това е истинската трагедия на тази война“, каза той миналата година.

Редакторът смята, че обсъжданият в момента план от 19 точки, разбира се, е подобрен вариант в сравнение с първоначалния план от 28 точки, но все пак е ужасен и позорен. Но точно така става, когато в продължение на десетилетия се унищожават военните сили и производството на оръжие, не се поставят ясни граници и не се задават трудни въпроси, преди да се дават големи обещания.

За Украйна такова неудачна сделка, която я оставя със слаби гаранции за сигурност, без 20% от територията и забраната да влезе в НАТО, ще има сериозни вътрешни последствия и висока вероятност от гражданска война. Не е трудно да се предвиди как могат да реагират армията и нейните ветерани. Мнозина от тях ще го приемат като удар в гърба, като предателство, като капитулация, което предизвиква гняв и ще се търсят отговорни.

“Това също ще означава възнаграждение за жестокостта на Путин и липса на истинска отговорност за зверствата на неговата армия или незаконните, отвратителни депортации от окупираните части на Украйна към Русия. И, без съмнение, това ще нахъса авторитарните лидери“, заключи Детмер.(УВести)