Киев, 3 ноември 2025.- Трети ноември 1937 г. – ден, който завинаги ще се запечата в историята на Украйна като една от най-черните страници за нашата култура, нашата душа, нашата памет.

В местността Сандармох в Карелия, в студената северна земя, болшевишкият режим унищожи сърцето на украинската нация – цвета на интелигенцията, тези, които твориха, мислеха, чувстваха и мечтаеха по украински.

В този ден съветските палачи разстреляха над сто наши учени, писатели, поети, драматурзи, режисьори, художници, историци – хора, които носеха Украйна в сърцата и думите си. Тяхната “вина“ беше една – те бяха украинци, мислеха свободно, пишеха на украински, ценяха националното достойнство, не се подчиняваха на диктата на Москва.

Сред убитите бяха Лес Курбас – блестящ реформатор на украинския театър; Микола Зеров – блестящ неокласически поет, преводач и литературен критик; Микола Кулиш – драматург, чиито пиеси отвориха очите на обществото; Валериан Пидмогилни – автор на “Градове“ – първия градски роман на украински; Павло Филипович, Мирослав Ирчан, Марко Вороний – и десетки, десетки други имена, които ще определят лицето на украинската култура през ХХ век.

Те бяха разстреляни в гората, през нощта, на групи от по няколко десетки души. В онези дни – от 27 октомври до 4 ноември 1937 г. – в Сандармох бяха екзекутирани 1111 затворници от Соловецкия специален затвор. Повече от хиляда живота – прекъснати без съд, без разследване, без право на памет.

Общо, по време на съществуването на Соловецкия лагер, а след това и на специалния затвор на НКВД, там загинаха около 50 хил. души – представители на различни народи, като сред тях имаше особено много украинци.

Десетилетия по-късно, след войната, историци, писатели и учени ще нарекат това унищожено духовно движение “Разстреляно Възраждане” – поколение, което би могло да направи Украйна една от най-образованите и развити култури в Европа. Но то беше умишлено, методично и жестоко унищожено.

Сандармох не е просто място за масово погребение. Това е отворена рана на националната ни памет, доказателство за геноцид срещу украинския дух.

Там почиват онези, които трябва да бъдат в учебниците, на сцената, в музеите, в паметта на всички. Те не умряха – те бяха убити. Но техните думи, техните мисли, тяхната любов към Украйна живеят. Сандармох е престъпление без давност. Длъжни сме да помним. Защото забравата е второ убийство.(УВести)