Киев, 01 ноември 2025.- Президентът на САЩ Доналд Тръмп оцени срещата си с китайския лидер Си Дзинпин на 30 октомври с “12” по скала з максимум “10”. Това обаче не се отнася за външнополитическата ѝ част, по-специално за въпроса за прекратяване на войната в Украйна, пишат анализатори от Киевския форум за сигурност.
Тръмп на първо място реши неотложните си икономически проблеми – той деблокира вноса на американска соя от Китай и износа на китайски редкоземни елементи за САЩ. В замяна Китай получи частично намаление на тарифите до 47%. Тази цифра не изглежда като голямо постижение, но е по-добра от предишните 57%.
Ясно е, че подобно търговско споразумение не решава всички проблемни въпроси между страните и е временно. Но позволява да се избегне неконтролируема криза в двустранните отношения, която би могла да повлияе негативно както на американската, така и на световната икономическа стабилност.
Цената за отлагането на икономическата катастрофа от страна на Тръмп беше въпросът за Украйна. Според американския президент, той и Си Дзинпин са обсъдили това подробно и са решили да “работят заедно, за да видят дали можем да направим нещо“. В същото време не са повдигнати нито проблемът с огромния внос на руски енергийни ресурси от Китай, който захранва руския военен бюджет, нито въпросът за износа за Русия на китайски стоки с двойно предназначение, които се използват за производството на руски оръжия.
Обяснявайки липсата на конкретни резултати, Тръмп се върна към старата си “мантра“ – че ако страните искат да се бият отново, колкото и ужасно да звучи, трябва да им се даде такава възможност.
Така “историческата“ среща на Тръмп със Си Дзинпин за мир в Украйна не донесе нищо. Тарифите, на които Тръмп толкова много разчиташе и които станаха основна тема на преговорите, се оказаха неподходящи за разрешаване на въпроса за войната.
Това обаче изобщо не означава, че инструментите на Вашингтон са изчерпани. Първите положителни резултати от първите санкции на Тръмп срещу Русия след повторното му встъпване в длъжност показват, че не всичко е загубено.
Ако Вашингтон продължи да увеличава натиска от санкции върху Москва и едновременно с това да следи за прилагането на собствените си ограничителни мерки, той ще получи не само лостове за влияние върху руския диктатор Путин, но и допълнителен аргумент за по-нататъшни дискусии с Пекин.
Да държи под контрол геополитическите и геоикономическите апетити на Китай е също толкова важно за Тръмп, колкото и да спечели Нобеловата награда за мир. И не само за да затвърди ролята си в американската история, но и просто за да оцелее на президентския стол през целия си втори мандат, който вероятно ще бъде последният му.(УВести)