Киев, 28 октомври 2025.- Спешната командировка на руския специален пратеник Кирил Дмитриев в САЩ показа, че последните действия на Вашингтон срещу Москва са били приети сериозно в Кремъл, пишат анализаторите от Киевския форум за сигурност.

За първи път от началото на втория мандат на президента на САЩ Доналд Тръмп перспективите за разрив на неговите “топли” отношения с Путин придобиха реални очертания. А заедно с това – и възможността за приключване на войната с “морковите” на САЩ, а не с “тоягите” на колективния Запад.

Предишните приказки на Путин, които Дмитриев донесе в САЩ, дори и в нова словесна обвивка, не могат да заблудят никого от професионалистите в Държавния департамент на САЩ. Празните декларации за мир при условията на неутралитет на Украйна, “гаранции за сигурност“ от страна на агресора и решаването на въпросите за украинските територии с “руско“ население не са нищо друго освен перифразирани искания за капитулация на Украйна. Ако “ухото“ на Тръмп не се обърне отново към лобиста на Путин Стив Уиткоф, което сега е малко вероятно, американският президент няма да се поддаде на тях.

Политическата “люлка“, наречена “Тръмп-миротворец“, след сблъсъка с имперските амбиции на Путин отново се залюля в посока Украйна – и този път това е реално, а не блъф.

Санкциите срещу руските петролни гиганти “Роснефт“ и “Лукойл“ могат сериозно да повлияят на отслабената от войната руска икономика. Особено ако те бъдат възприети сериозно от партньорите от Индия и Китай – а първите признаци за това вече се появяват. Президентът Тръмп и медиите съобщават за намеренията на Индия постепенно да се откаже от руския петрол. Подобни действия се забелязват и от страна на някои големи китайски компании.

Важно е, че санкционните усилия на президента Тръмп се подкрепят от нови ограничения на ЕС. Защото 19-ят пакет санкции, одобрен от Европейския съвет на 23 октомври, още повече ограничава възможностите на Кремъл да осигурява своите енергийни приходи. Това ще се подпомогне както от постепенната забрана за внос на руски енергоносители в ЕС, така и от санкции срещу допълнителни 117 кораба от руския “сенчест флот“ и редица банки и компании от Русия, Беларус, Централна Азия и Китай, участващи в сенчести схеми. Освен това, лидерите на ЕС ясно заявиха, че няма да спрат дотук.

Положително е и това, че Тръмп определи прекратяването на огъня по фронтовата линия като отправна точка за мирни преговори. Това е по-лошо от връщането на Украйна до границите от 1991 г. “и нататък“, за което той неотдавна намекна. Но пък това е реална и обоснована краткосрочна перспектива, а не блъф. Фактът, че позицията на Тръмп беше незабавно активно подкрепена от европейските лидери и от Украйна, значително увеличава възможностите за нейното реализиране.

Жалко е, че при това президентът на САЩ “нулира“ предишните си инструменти за натиск върху Русия, които създаваха положителен цикъл на движение на “люлката“: намерението да продава на Украйна ракети “Томахоук” и разрешението за използване на западно далекобойно оръжие по територията на РФ.

Все пак изтъкнатите от Белия дом аргументи имаха доста двусмислен характер. Нито шестте месеца за обучение на украинските военни за самостоятелно използване на “Томахоук“, нито декларацията за непричастност на САЩ към решенията за изстрелване на европейски ракети не бива да се разглеждат като непреодолими пречки.

Вашингтон същевременно изпрати ясен сигнал, че при първа възможност, ако Кремъл бъде готов да прекрати войната, “люлката“ може отново да се залюлее към Москва. Надяваме се – не за дълго, само за да се насърчи конструктивността на РФ.

Путин трябва да разбере: никакви негови действия за “замразяване“ на положението на политическата “люлка“ в крайната московска позиция няма да дадат желания ефект. Срещу това работят световната политика, сигурността, руската икономика и в крайна сметка – самата гравитация, заключават анализаторите на Киевския форум за сигурност.(УВести)