София, 24 октомври 2025.- Бъдещите историци вероятно ще анализират тази ситуация още дълго време. В продължение на повече от шест месеца САЩ отправяха на Русия предложение, което де факто беше шанс да се измъкне от капана, който сама си е създала с войната в Украйна. И не просто да се измъкне, а да го направи с достойнство – със символични жестове на уважение, обещание за облекчаване на санкциите, перспективи за сътрудничество и т.н, пиша във Фейсбук българският анализатор Руслан Трад.

В конфликти от такъв мащаб такива възможности са рядкост и обикновено подобни шансове не се пропускат. Затова мнозина анализатори бяха убедени незнайно защо, че Путин ще се възползва от тази възможност: решението изглеждаше очевидно и изгодно за всички страни. Това беше, може би, последният момент, в който все още беше възможно да се излезе от кризата, без да се загуби престиж.

Но вместо това Путин не просто отхвърли протегнатата ръка, а го направи демонстративно – с насмешка, превръщайки цялата ситуация във фарс пред очите на международната общност.

Трябва да се отбележи, че проруските и военните канали и общности наистина разчитаха поне на временно замразяване на конфликта. И сега възниква въпросът: разбират ли колко сериозно е сгрешил техният лидер? В края на краищата САЩ не само отвориха напълно пътя за доставки на оръжие за Украйна, но и едновременно с това наложиха нови санкции върху основните за руската икономика компании.

Създава се впечатлението, че Путин възприема случващото се като игра и пробва различни сценарии, за да провери кой как ще реагира. А ако все пак той разбира какво прави, може би причината е друга – а именно, че е в задънената улица, в която го е закарала собствената му военна икономика и армия. В система, където дисциплината се поддържа само чрез страх и терор.

Мъжете, сражаващи се по украинските фронтове не са военни, които могат просто да бъдат върнати у дома. Това е отдавна излязла извън всички човешки граници многохилядна маса от убийци, с която не е ясно какво да се прави в случай на пауза. Както е неясно и какво ще стане с икономиката, изградена за военни нужди, и вътрешните противоречия, които разяждат самата система.

Ако именно това задържа Путин да спре, тогава логиката на случващото се става по-ясна. Историята неведнъж е познавала подобни ситуации: когато военните машини продължават да се движат по инерция, следвайки логиката на войната, дори и да осъзнават, че пътят води към пропастта.

Надявам се, че властите в България или там който реално управлява, си дават ясно сметка за посоката, в която духа вятърът наоколо. Ударите върху “Лукойл” няма да са последните действия срещу руската военна машина.(УВести)

(Заглавието е на “УВести”)