Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

РУСИЯ СЕ ДАВИ В ПЕТРОЛНАТА КРИЗА, ПУТИН МОЖЕ ДА ТРЪГНЕ ВА-БАНК, СМЯТА THE TELEGRAPH

Киев, 10 октомври 2025.- Руският диктатор Владимир Путин се озова в най-трудната ситуация през годините на управлението си – икономическата война изтощава Русия по-бързо, отколкото армията печели предимство на фронта. Лятната офанзива, която Кремъл смяташе за повратна точка, се провали: Русия губи почти 800 войници всеки ден, без да напредне нито с една крачка, пише  The Telegraph . “Руснаците продължават да атакуват с дронове, но не постигат никаква стратегическа цел“, казва бившият украински министър на отбраната Андрей Загороднюк.

Серия от прецизни украински удари по петролни рафинерии на практика парализира значителна част от руския енергиен сектор. Според компанията “Нафтогаз”, 38% от основните мощности за рафиниране на петрол в РФ не работят.

Най-сериозният удар дойде тази седмица, когато украински дрон удари рафинерията в Антипинск в Западен Сибир, на 2000 км от фронтовата линия.

“Русия не може да защити тези активи. Това е шокиращо за мнозина, защото не вярваха, че Украйна е способна на толкова дълбоки удари“, подчерта Загороднюк.

Заради разрушените заводи РФ е принудена да внася гориво от Китай, Северна Корея и Беларус. В 20 региона на страната въведоха нормиране на горивата, а бензиностанциите ограничават продажбата на бензин до 30 литра.

Петролната индустрия, някога основен източник на бюджетни приходи, е в криза: производството е спаднало до 9 млн. барела на ден, а приходите от износ са паднали до тригодишен минимум от 546 млн. евро на ден.

Анализаторите на Goldman Sachs прогнозират, че спадът в цените на петрола може да свие производството още повече – до 7,5 млн. барела дневно. За Кремъл това означава намаляване на приходите от чуждестранна валута и фискален колапс.

С нарастването на дефицита руският бюджет прибягва до отчаяни мерки. Кремъл дори обмисля въвеждането на “данък паразитизъм” за безработните. Междувременно банките са принудени да отпускат заеми на отбранителната промишленост, което само ускорява финансовата криза.

Въпреки неуспехите на фронта, руската военна икономика все още работи с пълен капацитет и анализаторите се опасяват, че Путин може да прибегне до нова ескалация, за да избегне поражение.

“Той винаги вдига залозите, когато нещата вървят зле. Вероятността войната да се разпространи в Европа е изключително висока сега“, предупреждава Загороднюк.

Сред потенциалните цели са Молдова, Сувалкският коридор или дори естонският град Нарва, където по-голямата част от населението са етнически руснаци.

Допълнителна опасност представлява негласен пакт между Москва и Пекин. Според източници от службите за сигурност, Си Дзинпин подкрепя Русия, за да не могат САЩ да се съсредоточат изцяло върху Китай.

“Пекин се нуждае от Русия, за да остане във войната”, заяви без заобикалки китайският външен министър Ван И по време на среща с представители на ЕС през юли.

Загороднюк сравнява настоящата ситуация с Кримската война от XIX век, когато Русия загуби не поради военно поражение, а поради икономическо изтощение. Цар Николай I също надцени силите си тогава и в крайна сметка беше принуден да приеме унизителни условия за капитулация.

Загороднюк твърди: “Часовникът тиктака за Путин. И именно това обратно броене прави този момент най-опасния за Европа от десетилетия”.(УВести)