Киев, 16 септември 2025.- Точно преди 95 години, на 16 септември 1930 г., полските власти започнаха “умиротворяване” в Галичина – полицейска репресивна кампания против украинското население, отбелязва “Еспресо.Захід“.
Репресивните действия продължиха през септември – ноември 1930 г. по заповед на тогавашния ръководител на полското правителство маршал Юзеф Пилсудски, с използване на полицията и армията. “Умиротворяването” беше предприето уж против току-що създадената радикална Организация на украинските националисти (ОУН), но беше съпроводено с масови арести, побоища и убийства на украинци, затваряне и унищожаване на украински институции в Галичина. Последицата от акцията беше по-нататъшното значително радикализиране на украинското съпротивително движение в западноукраинските земи в знак на протест против тоталната полонизация.
Развитие на събитията
Решението за “умиротворяване“ на Галиция беше взето на 1 септември 1930 г., след консултации между маршал Пилсудски и министъра на вътрешните работи Славой Складовски. Първите наказателни акции започват две седмици по-късно и продължават до 30 ноември 1930 г., като обхващат 450 населени места в шестнадесет области на Източна Галичина. От средата на септември в “умиротворяването” участват 16 полицейски роти. Подразделения с численост от 80 до 150 души обграждат селата и извършват претърсвания и разпити на жителите. От края на септември до началото на октомври 1930 г. към полицейските акции се присъединяват и военни части – улански полкове, коннострелкови полк, от който са отделени общо 10 кавалерийски ескадрона. При “умиротворяването” военните части са особено жестоки и се занимават предимно с “екзекуции“. Акцията с участието на полицията обхваща общо 325 населени места в 15 окръга, а с участието на армията – 168 населени места в 14 окръга. Общо са извършени 5195 претърсвания и са “умиротворени“ 450 села от 3500. Наказателните отряди обръщали специално внимание не само на местните активисти, учителите, свещениците, но и на всички украински институции – училища, клонове на дружество “Просвета”, кооперации. Арестуваните по предварително съставени списъци били събирани на обществени места, където на всеки от тях били нанасяни по 25-30 и дори повече удари с камшик, като същевременно хората са били унижавани морално, т.е. принуждавани да проклинат Украйна, да произнасят наздравици в чест на Йозеф Пилсудски и да пеят полския химн.
Всички прояви на украинскост били подложени на оскверняване: надписи на украински, гробища на бойците на армията на УНР, портрети на Иван Франко и Тарас Шевченко. Общностите на всяко селище, където се провеждало “умиротворяването”, също трябвало да плащат данък на полската полиция и армия под формата на храна, добитък и фураж. На практика побоят на хора и унищожаването на имущество били придружавани и с откровен грабеж на населението. Като цяло, наказателната акция не е била насочена толкова към идентифициране на извършителите на саботаж против полските власти, колкото към общ терор срещу цивилното, невинно население, което е трябвало да бъде наказание за нелоялността на целия регион.
Последици от умиротворяването
Реакцията на “умиротворяването” е пълна паника сред цивилното население, което не може да намери защита от произвола на полицията и армията. Според украински данни, 1357 души са били бити, включително 93 ученици (започвайки от осемгодишна възраст), над 40 жени са били изнасилени, според различни източници са загинали от 7 до 35 души (според полския историк Владислав Побуг-Малиновски, няма смъртни случаи, докато според украинския историк Петро Мирчук, 35 украински цивилни са загинали по време на “умиротворяването”. Стефан Горак оценява броя на жертвите на 7 души).
По време на акцията са арестувани 1739 души, предимно студенти и ученици. Още на 17 март 1931 г. от 909 съдени, мнозинството – 698, са оправдани и освободени. Освен чисто полицейски и наказателни акции, няколко водещи украински политици са арестувани, клоновете на дружествата “Просвета“ и “Сокол“ са затворени, а дейността на дружеството “Пласт” е забранена. Украински училища и гимназии са затворени в няколко града – до края на 1930 г. в цяла Галичина остават само четири държавни училища с украински език на обучение. Според изследователя на централноевропейската история Иван Гоменюк, съвременните полски историци се опитват най-вече да мълчат за събитията от 1930 г. “Заради тази жестокост и несъразмерни наказания, участието на редовни войски в унижението на гражданите на собствената им държава не прави чест на никого. Някои се опитват да заобиколят “умиротворяването”, а в някои случаи да подчертаят, че това е отговор на саботажни операции от страна на украински националисти. Въпреки че броят на тези акции е бил несъразмерен на станалото по време на “умиротворяването”, организирано от полското правителство”, казва ученият.(УВести)
Нашата справка:
Както през 1919 г. след Парижката мирна конференция България губи западната си част, наричана сега Западни покрайнини, дадена на Сръбското кралство, така и Галичина и Волин е отредена на Полша. В момента една част от Галичина – Западна Украйна с Лвивска, Тернопилска и Ивано-Франкивска области, се намира в Украйна, а друга част – остана в Полша, чието украинско население след 1946 г. е претърпяло репресии и депортиране в Западна Полша от страна на полската комунистическа власт.
Още по темата:
ВЗЕХА ГО ОТ ГЕРМАНЦИТЕ, ОТКРАДНАХА ГО ОТ УКРАИНЦИТЕ, А СЕГА ИСКАТ РЕПАРАЦИИ