Киев, 08 септември 2025.- Карол Навроцки – полската версия на Тръмп, наскоро тържествено произнесе поредния глупав, жалък “манифест“, в който заяви, че Германия дължи на Полша репарации. Цитираме този нов политически клоун: “За да изградим партньорство със западен съсед на истината и добрите отношения, трябва да решим въпроса за репарациите от Германия, което аз, като президент на Полша, недвусмислено изисквам за общото благо. За нашето бъдеще! Репарациите няма да заменят историческата памет, но Полша, като фронтова държава и ключова страна на източния фланг на НАТО, се нуждае от справедливост, истина, ясни отношения с Германия и репарации от нея”.

Красиво, нали? Има само един нюанс: самата Полша се намира върху германска собственост. И не просто “седи“, тя седи дебело, толкова се е окопала, че вече е забравила, че нейните “полски“ земи са просто баналната конфискувана собственост на други.

След 1945 г. Полша получава “репарации“ от такъв мащаб, че настоящите искания изглеждат не просто нелепи – а арогантни до степен на повръщане. Защото това не бяха опаковки от бонбони под формата на милиарди, а съвсем реални територии – градове, пристанища, фабрики, мини, къщи.

Така наречените “Върнати земи“ (Ziemie Odzyskane) са фалшиво име, защото всъщност са анексирани парчета от Германия. Над 103 хил. кв. км – това е, което поляците откъснаха от германското тяло по решение на съюзниците в Ялта (февруари 1945 г.) и Потсдам (юли-август 1945 г.).

Ето пълен списък на тази “плячка“:

• Силезия (Шльонск) – с Вроцлав (бивш Бреслау) и индустриални зони.

• Източен Бранденбург (Нова Маркия, Любуш) – с Гожув (бивш Ландсберг).

• Померания (Поморже Западне) – с Шчечин (бивш Шчетин).

• Източна Прусия (южна част, Варминско-Мазурско войводство) – с Олщин (Аленщайн).

• Гданск (Гданциг) и цялата територия на бившия Свободен град.

• Крайбрежието на Балтийско море до Одер и Ниса-Лужица.

А сега, обърнете внимание: всичко това стана след мащабно етническо прочистване. Според решенията от Потсдам от 17 юли 1945 г., от 10 до 12 млн. германци бяха насилствено изселени от тези територии. Собствениците бяха изгонени, къщите и фермите им бяха конфискувани. А на тяхно място бяха заселени имигранти от Лвив, Перемишъл, Тернопил, Станислав, Дрогобич, Рясвенцим и цяла Галичина и Волин.

Едно изгонване беше заменено с друго. Поляците получиха “своята справедливост“ за сметка на чужда трагедия.

А какво е станало с украинските земи? Те просто бяха откъснати от нашето тяло. Пшемисъл, Ряшвенцим, Лемко, Надсяни, Холм, Подляско — всичко това беше цинично и жестоко полонизирано след 1944–1947 г. Украинците бяха депортирани на две вълни:

1. Принудителна “евакуация“ в рамките на Украинската ССР (споразумение между СССР и Полша, 9 септември 1944 г. и 1944–1946 г.) – жителите на украинските земи Пшемисъл, Ряшев, Холмщина, Надсяни, Лемко и Подляско бяха преселени в Западна и Централна Украйна под контрола на съветските власти.

2. Операция “Висла“ (април–юли 1947 г.) – остатъците от украинското население, около 150 хил., които не са били преселени в СССР, са депортирани в западните “върнати земи“ на Полша (Вроцлав, Шчечин, Гданск и др.) и специално разпръснати сред полските имигранти, за да се унищожат украинските общности и да се елиминира националната идентичност.

Част украинци са хвърлени в концентрационния лагер Явожно, бившият германски Аушвиц, който поляците превръщат в свой собствен “поправителен трудов лагер“. Там са държани над 3 хил. украинци, включително свещеници, жени и дори деца. Десетки хора умират от мъчения и болести. Това също е “репарация“, само че за сметка на украинската кръв – сталинистка шахматна дъска, в която Полша получава парче от пая, докато украинците и германците просто са принесени в жертва.

И сега, 80 години по-късно, полските политици крещят за “историческа справедливост“ и “дългове на Берлин“. Но това е фарс. Полша не е жертва – тя е и бенефициент, който се е наситил с чужда земя.

Така че, ако Навроцки иска истината и честни отношения с Германия, нека направи първата стъпка: да върне Бреслау, Шчечин, Данциг, Мазурия, цялата западна плячка, която Сталин е дал. Защото да седиш на чужда земя и да искаш “обезщетение“ не е борба за памет, а банален рекет.

И нека Навроцки обясни нещо и на украинците: защо Полша все още седи на Пшемисълска, Жешовска, Лемковска и Холмска области? Защо Варшава мълчи за репарациите на украинците за експулсиране, етническо прочистване и концентрационния лагер Явожно?

Докато Полша седи на немска и украинска земя, силните ѝ викове за репарации звучат по същия начин като изявленията на Путин за “историческите земи на Русия“. Същата логика: Окрадохме, но все още ни дължите”.

Така че следващия път, когато говорят за репарации във Варшава, си струва да се каже директно: първо върнете на германците и украинците това, което сте откраднали, и едва след това го изисквайте. Защото сега не изглеждате като борци за справедливост.

Справка:

• Ялтенска конференция (4–11 февруари 1945 г.)

Решено е източните земи на Полша да отидат към СССР, в замяна Полша ще получи земи на запад за сметка на Германия.

• Потсдамска конференция (17 юли – 2 август 1945 г.)

Полша получава контрол над Силезия, Померания, част от Източна Прусия, Гданск и териториите до Одер и Ниса-Лужица. Решено е германците да бъдат изселени.

• Споразумение СССР-Полша (9 септември 1944 г.)

Принудителна “евакуация“ на украинци от районите Холм, Лемковщина, Подляско, Надсянско и Перемишълско.

• Операция “Висла“ (април – юли 1947 г.)

Принудителна депортация на около 150 хил. украинци към западните “върнати земи“.

• Концентрационен лагер Явожно (1947–1949)

Над 3 хил. украинци са били държани там, включително жени и деца. Десетки са починали от мъчения и болести.

Източник: Фейсбук