София, 05 септември 2025.- Военният парад в Пекин отпреди няколко дни, на който беше събран “цветът“ на авторитарните и тоталитарните кръволоци в съвременния свят с цел да отбележи 80 години от измислената победа на Китай над Япония във Втората световна война, е пореден опит на новите нацисти – Путин, Ким Чен Ун и Си Дзинпин – да пренапишат историята и да я превърнат във военен инструмент. Буквално, пише във Фейсбук историкът Емил Джасим. Точно както Путин претендира, че “възстановява“ някаква измислена историческа правда, за да оправдае агресията си срещу Украйна, така и Си Дзинпин се готви да атакува Тайван със същите аргументи. Историята се използва като оръжие, за да легитимира нови завоевания.

Ето и каква е органичната и реална фактология:

Разгромът на Япония през 1945 г. е преди всичко резултат от колосалните усилия на Съединените щати. Американската армия и флот водят поредица от решителни кампании в Тихоокеанския фронт (от Мидуей през 1942 г. до Окинава през 1945 г.), които систематично изтласкват японските сили назад.

Масираното бомбардиране на японските градове, включително опустошаването на Токио през 1945 г., и накрая хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки принуждават Токио да капитулира безусловно.

Без американската военна мощ Япония няма как да бъде победена, още повече в толкова кратък срок.

Китайската националистическа съпротива е фактор, но второстепенен в сравнение с американските действия.

След началото на Втората китайско-японска война през 1937 г., националистическото правителство на Чан Кайшъ, единственото законно правителство на Китай към онзи момент, организира съпротива срещу японската окупация.

Въпреки тежките загуби и вътрешни конфликти (с комунистите на Мао Дзедун, дълго подкрепяни военно от СССР), Китай на националистите на Чан Кайши успява да задържи огромен брой японски войници -приблизително 1 милион – на своя територия.

Именно това не позволява на Япония да прехвърли всички свои сили срещу американците в Тихия океан.

Т.е. тази заслуга е изцяло на ръководения от Чан Кайшъ Гоминдан, който дава повече жертви в борбата против Китайската комунистическа партия отколкото срещу японските окупатори.

Освен това Китай е признат за една от четирите велики сили сред съюзниците (заедно със САЩ, СССР и Великобритания), което укрепва дипломатическия му престиж. Чан Кайшъ участва в ключови срещи със западните лидери, а страната получава от САЩ съюзническа помощ по програмата “ленд-лийз”.

Американците поддържат китайската съпротива чрез снабдителния въздушен маршрут „Хъмп“ над Хималаите.

Следвоенната съдба на Чан Кайшъ в Тайван е историята, която не само не е разказана на този парад, ами е пренаписана с пълни измислици.

Въпреки че Китай е сред победителите във Втората световна война, вътрешната гражданска война между националистите на Чан Кайшъ (Гоминдана) и комунистите на Мао Дзедун избухва с нова сила след 1945 г.

Комунистите, с военната подкрепа постепенно завладяват континентален Китай и през 1949 г. Чан Кайшъ е принуден да отстъпи и да се изтегли със своето правителство и армия в Тайван.

На острова Чан изгражда Република Китай, която продължава да претендира, че е единственият легитимен наследник на историческата китайска държава.

Оттогава Тайван остава основна цел за комунистически Китай, който го разглежда като „отцепила се провинция“.

Това противопоставяне, започнало веднага след края на Втората световна война, продължава да е една от най-острите точки в международната политика и днес.

Причината за това е, че Тайпе (столица на базираното в Тайван правителство на Чан Кайшъ) е последната спирачка пред Китай, възпираща го от агресивни действия срещу Южна Корея и Япония.

Благодарение на помощта на комунистите от Съветския съюз и от Китай са заложени двете най-горещи точки на Студената война – Корейската война (1950-1953), която завършва с разделянето на полуострова на две чрез демилитаризирана зона, и Виетнамската война, която завършва с Пирова победа за комунистите.

Това вчера беше не военен парад, а историческа пародия – тотално измисляне на не станали неща и приписване на не станали заслуги.

Ако се чудите защо историята е толкова важна за диктаторите и техните проксита, вече имате отговор – защото те използват “исторически” аргументи, за да нападат и грабят съседните си народи.

И тъкмо това е особено опасно за България, като се има предвид, че Ердоган, който беше сред важните за Китай гости, мечтае за възстановяване на султаната на Османската империя.(УВести)