По време на Втората световна война, в условията на германска окупация, на територията на Украйна действат няколко партизански движения. Сред тях са подразделения на Украинската въстаническа армия (УПА), чийто духовен лидер е Степан Бандера, и Полската армия на крайова. Те се сражават главно във Волинска област.

И двете страни взаимно извършват етническо прочистване, като твърдят, че това е отмъщение за репресиите от предишните години и за вече извършените убийства. Според Института по история на Украйна, това е един от най-кървавите епизоди на украинско-полския конфликт по време на Втората световна война.

Според полските оценки, от полска страна са загинали най-малко 35 000 души, от които 18 000 са идентифицирани, а от украинска – не повече от няколко хиляди. В същото време, според проект на Украинския католически университет (УКУ), от украинска страна са загинали между 9 000 и 10 000 души.

През юли 2023 г., по повод годишнината от Волинската трагедия, Полша отново заяви, че полско-украинското помирение трябва да включва признаване на вината и възпоменание на жертвите от Втората световна война, говори се и за “геноцид”. Украйна изразява несъгласие с “едностранчивата и политизирана“ оценка на трагичните събития от 1943-1944 г. от страна на полски политици и дипломати.

Въпреки това, Полша даваше знак, че нерешените въпроси от историята все още могат да излязат наяве. На 01 август 2023 г., в Деня на възпоменание на Варшавското въстание от 1944 г., полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски заяви, че без решаването на този въпрос – отблокиране на ексхумацията и възпоменанието на жертвите, “няма да има истинско помирение или интеграция на Украйна в ЕС“.

През 2025 г. официален Киев разреши ексхумация в места, където са погребани поляците.