Член 5

Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.

Всяко такова въоръжено нападение и предприетите като следствие от него мерки ще бъдат незабавно доведени до знанието на Съвета за сигурност. Осъществяването на такива мерки ще бъде прекратено, след като Съветът за сигурност предприеме необходимите стъпки за възстановяване и поддържане на международния мир и сигурност.

Член 6 

За целите на член 5 за въоръжено нападение срещу една или повече от страните по Договора ще се смята въоръжено нападение:

срещу територията на някоя от страните по Договора в Европа или Северна Америка, срещу Алжирските департаменти на Франция, срещу територията на Турция или срещу островите в Северноатлантическата зона на север от Тропика на рака, намиращи се под юрисдикцията на някоя от страните по Договора;

срещу въоръжените сили, кораби или самолети на някоя от страните по Договора, когато те се намират върху или над тези територии или друг район на Европа, в който от датата на влизането на Договора в сила са били разположени окупационни сили на някоя от страните по Договора, в Средиземно море или в Северноатлантическата зона на север от Тропика на рака.