София, 30 юли 2025.- Не зная дали и доколко дори онези от нас, които подкрепят Украйна с цялото си сърце и душа, си дават ясна сметка колко тежко и все по-тежко с всеки изминат месец става за украинците, прогонени (де факто) от Войната извън Украйна, пита проф. Николай Слатински от стената си във Фейсбук.

През тези 4 години украинците в емиграция (повтарям – заради Войната) тотално изчерпаха всички свои финансови ресурси, недвижимото им имущество в Украйна пустее, не носи никакви доходи, дори се руши, превръща се в невъзможно за обитаване място.

Хиляди, буквално хиляди учени започват да мизерстват заради спряното финансиране по програми, свирепо наложено от НеронАлд Тръмп.

Украинските емигранти усещат растящия негативизъм на местното европейско народонаселение.

Те не могат да планират друго, освен краткосрочно бъдеще – до 6 месеца, до 1 година.

Пръснати са из разни страни –  съпруга в една държава, дъщеря – в друга, син – в трета, съпруг – на фронта.

При тях се обаждат всякакви “естествени” и/или придобити болести, те не могат да правят периодически тестове на здравния статус, да следят туморни маркери, да ремонтират зъбите си поне малко от малко.

Тези страдалци усещат, понякога на ръба на свързването на двата края, намаляващите финансови помощи навсякъде в Европа.

Не знаят как да дават образование на децата си.

Не са виждали вече с години своите родители или близки в Украйна. А немалко останали в Украйна украинци не ги обичат, завиждат им, смятат ги, че са се уредили и че пукната пара не дават за тях.

Масово намиращите се в чужбина след началото на Войната украинци се връщат 2-3-4 стъпала в живота и работата си надолу, без особени перспективи да се качат по-нагоре по социалната стълбица. Всеобщо желание е само едно – ако трябва да гладуват, но да изучат децата си, да ги спасят от маргинализиране.

Всички емигрирали украинци или поне огромна част от тях заедно и поотделно навлизат в последната фаза на предела на силите им да живеят в подобно висящо и непредсказуемо състояние.

Това е една страшна драма! Опитайте се, когато мрънкате как било в България, как ни съсипвал ЕС, как ни “застрашава” еврото, как това, как онова, да си представите, че на главите ви падат бомби, в апартаментите ви нахлуват евразийски скотове, грабят и насилват, рушат всичко, което сте градили, та затова събирате най-нужното в два куфара и една раница, гушвате детето и котката и се спасявате чрез емиграция.

Представете си, че емиграцията ви трае не дни, не месеци, а вече четири години. И нямате и най-малката яснота докога ще продължи.

Ако фантазията ви не е твърде бедна, когато си представяте целия този ужас, умножете го по 100 и ще осъзнаете с оголените си нерви една стотна от това, което днес изпитват стотици хиляди, милиони украински емигранти, пише проф. Слатински.(УВести)