София, септември 1999.- Продължаваме да ви представяме наши дипломати. Днес ще разговаряме с Наталка Задорожнюк – втори секретар в украинското посолство.

Наталка Задорожнюк. Родена е в Донецка област. Зодия Стрелец. Украинка. През 1991 г. завършва славянска филология в Киевския университет “Тарас Шевченко”. Специалност – българистика. Работи в Института по изкуствознание, фолклор и етнография “Максим Рилский” към НАН на Украйна. Преподава в Славянския университет в Киев. Работи в правителството на Украйна, като преводач участва в официалните преговори между украинските и българските ръководители. От февруари 1999 г. е втори секретар в украинското посолство в София.

Кандидат на филологическите науки. Владее български, руски, полски и немски, учи английски. Неомъжена.

– Панно Наталко, каква беше темата на вашата дисертация? Вероятно, свързана с България?

– Да, и е много интересна – “Семантиката на символично-обредна система в българската сватбена поезия”. Материал за дисертацията събирах в Одеска област, в Бесарабия, имах много срещи с етнически българи. Мой ръководител беше проф.Наталия Шумада – една от най-добрите украински слависти. Тя успя да “отгледа” цяла плеяда наши българисти. Между другото, тя научи самостоятелно български език.

Само добри думи мога да кажа и за други мои преподаватели – Иван Стоянов, доскоро преподавал украински език в СУ “Св.Климент Охридски”, Анатолий Ярема, Оксана Ковал-Костинска. Според мен, в Украйна българистиката има много силни позиции. Тя се преподава в Киев, Харкив, Одеса, Лвив, Мариупол. В Славянския университет в Киев работих над 3 г., имах студенти от различни курсове. Сега те ми липсват.

– С какво ви привлече българистиката?

– В Донбас, където съм родена, имаше много командировани българи. Така че за първи път чух български език от тях. Освен това, бях председател на клуб на интернационалната дружба и участвахме в съвместен фестивал в Коми АССР. Не знам защо, но там най-много се сприятелихме с българската група. През 1986 г. кандидатствах две филологии – българска и сърбохърватска. Съдбата се разпореди така, че бях записана за българската, за което много съм й благодарна.

Сега разбирам проф.Наталия Шумада. Когато я питат, какво е за нея България, тя отговаря: “Ароматът на кафе и кестени”. България е красива и интересна страна, тук имам много приятели. Приятно ми е да общувам с вицепрезидента Тодор Кавалджиев, с председателя на Съюза на българските художници Любен Зидаров, с поета Любомир Левчев. С бившия посланик на България в Украйна Петър Марков се познаваме още от Киев – той често канеше мен и студентите ми на всички прояви на посолството. С него, а също така с други български дипломати, работили в Киев – Цветан Ночев, Димитър Данчев, се виждаме и сега, само че в София.

– Кога за първи път посетихте България?

– През 1988 г. Маршрутът на нашата студентска група минаваше през София, Велико Търново, Варна. Сега, по финансови причини, по-трудно се организират подобни екскурзии. Общо няколко пъти бях в България, участвах и в летните семинари по български език и литература, които Софийският университет организира всяко лято в Банкя.

– Панно Наталко, като преводач сте участвали в официалните преговори между Киев и София.

– Да, превеждах по време на срещата на нашия премиер Валерий Пустовойтенко и външния министър на България Надежда Михайлова, на срещата на българския премиер Иван Костов с пан Пустовойтенко, с председателя на Върховната Рада Олександър Мороз, съпровождах вицепрезидента Тодор Кавалджиев, когато през 1997 г. в Украйна се проведоха Дните на България. Оттогава с г-н Кавалджиев имаме много добри отношения. Тогава с кораба тръгнахме по река Днепър от Киев на юг, бяхме в Одеса и Одеска област, където компактно живеят над 150 хил. българи. Спомням си, че тъкмо по време на това пътуване вицепрезидентът опита истински украински боршч и много го хареса. Той е много интелигентен и толерантен човек, разказвал ми е за съдбата си.

През март 1998 г., когато на официално посещение в София дойде украинският президент Леонид Кучма, бях преводач на неговата съпруга. С пани Кучма лесно се работеше, тя беше много внимателна и грижовна с нас.

– Вие сте единствената жена-дипломат в нашето посолство. Трудно ли ви е?

– Имате предвид, защото съм жена ли? Не се оплаквам. Имам добри отношения с всички, по-опитните колеги ми помогнаха да навляза в работата си. В екипа съм на икономическия съветник и отговарям за научно-техническото сътрудничество между двете страни.

– И как се развива то?

– За развитието на тези контакти има добра нормативна база. През март 1998 г. е подписана съответната междудържавна спогодба, двете академии на науките също сключиха спогодба за сътрудничеството. Връзки помежду си поддържат 12 украински и български института, извършва се обмен на учени. Постоянно се срещам с представителите на министерствата на просветата, на околната среда, на транспорта, с учените от БАН, от Института по водите. За нас, дипломатите, непосредственият контакт е много полезен.

Сега се подготвя заседание на смесената комисия. Очакваме в София да пристигне делегацията на нашето министерство на науката и технологиите. Предвижда се да бъдат разработени няколко научни проекти в областта на химията, физиката, биологията, екологията. Но всичко опира до средствата. Според мен, България като асоцииран член на ЕС се радва на по-добро финансиране, което може да бъде насочено и за реализиране на украинско-български инициативи.

– Какви, например?

– Сега към Института на колоидната химия към НАН на Украйна се създава Международен център за изследване и опазване на Черно море. Интерес към него проявиха и българските институти.

Много ми се иска по-бързо да заработи активно Черноморската банка в Солун, създадена от страните-членки на Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество. Тя също ще може финансово да подкрепя някои украинско-български научни проекти.

– Панно Наталко, вие толкова ентусиазирано разказвате за ресора си, че като че ли друго за вас не съществува.

– Защо, съществува. Например, много съжалявам, че не мога да гледам мачовете на киевското “Динамо”.

– Вие да не сте запалянко?

– И още какъв! В университета бягах от лекции, за да гледам динамовците. Въпреки суперлативите, казани за Андрий Шевченко, за мен Сергий Ребров е по-добър. На терена той се труди като пчеличка, много е техничен и хладнокръвен.

– Киевското “Динамо” е в основата на националния ни отбор. Според вас, кой ще победи в решаващия мач на 9 октомври в Москва.

– Мачът в Москва ще бъде много труден. Но смятам, че нашите национали ще победят и Украйна ще участва във финалния турнир на Евро-2000.

– Накрая от една предимно мъжка тема – футбола, да преминем на друга вълна. Обичате ли българската кухня?

– Не само обичам, например, шопска салата или таратор, но и готвя много български ястия – мусака (със заливка, разбира се) сарми, гювеч, боб. Харесва ми да готвя. Все пак не съм само дипломат, но и жена.

Разговора проведе Михайло Юрчук