Киев, 23 юли 2025.- Сред заплахите, пред които е изправена Украйна по време на пълномащабна война, не е само външната агресия. Има и вътрешни предизвикателства, които засягат фундаменталните принципи на държавността. Едно от тях е опитът за отслабване на антикорупционната инфраструктура на страната. Това е, по същество, скандалният закон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна, който беше прибързано приет и подписан от президента и който елиминира независимостта на Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). В същото време проблемът е дори по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед, смята Микола Мягков, ръководител на наказателната практика на Адвокатска асоциация AZONES, чийто коментар публикува “Дзеркало тижня“.

Казвам това не само като адвокат, но и като гражданин на Украйна: този закон е пряка заплаха за прозрачността и отчетността на властите. И не говорим само за НАБУ и САП, които от години формират репутацията на независими институции. Става въпрос за нещо повече – за механизми за контрол върху властите, включително най-висшите държавни служители.

Антикорупционната система създаде фундаментална възможност за провеждане на независими разследвания на висши служители. И именно това я прави мишена за онези, които се стремят да избегнат отговорност. Новият закон всъщност лишава НАБУ и САП от инструментите за ефективно разследване, особено когато става въпрос за висши служители – депутати, министри и дори президентът на Украйна.

Защо това е конфликт на интереси?

Закон, който отслабва правомощията на независимите антикорупционни органи, беше приет от тези, които самите попадат под тяхната юрисдикция. Това е очевиден конфликт на интереси. Ако след Майдана парламентът съзнателно се насочи към укрепване на институционалния капацитет на антикорупционните органи, сега той се опитва да отмени тези промени. Но държавният контрол върху длъжностните лица не е опция, а задължение, особено по време на война, когато доверието на международните партньори (от които зависим в много отношения) и бъдещето на страната са заложени на карта.

Освен това, сега няма да има процесуална власт над главния прокурор (особено ако самият той извърши корупционно престъпление). Главният прокурор и лицата, от които той е фактически и политически зависим, чрез него ще имат влияние върху съдбата на всяко дело, свързано с корупционно престъпление.

Така че, сега президентът на Украйна, от когото е зависим главният прокурор, ще може пряко да влияе върху разследването на корупционни престъпления, а САП и НАБУ няма да могат да предотвратят това (защото са лишени от правото на “последната дума“ в разследванията).

Но това не е всичко… В допълнение към факта, че главният прокурор вече има пълна власт в наказателното производство над САП и НАБУ, текстът съдържа следните цинични пасажи: променена е процедурата за докладване на подозрения до висши длъжностни лица. Сега само главният прокурор може да прави това (преди това можеше и ръководителят на САП). Това, по-специално, се отнася до подозрения срещу народни депутати, кандидати за президент на Украйна, министър-председателя на Украйна, членове на Министерския съвет на Украйна, всеки държавен служител, чиято длъжност принадлежи към категория “А“ (обикновено това са длъжности, чиито правомощия се разпростират върху цялата територия на Украйна). Тоест, без подписа на главния прокурор, който е под контрола на властите, ще бъде невъзможно да се докладват подозрения на представители на властите. Например, подобни доклади за подозрение, както в случая с бившия вицепремиер Олексий Чернишов или народни депутати, ще бъдат много малко вероятни.

Освен това, сега сключването на споразумения за корупционни престъпления (включително особено тежки) може да бъде одобрено от прокурорите-ръководители на Главната прокуратура (преди – само прокурорите-ръководители на САП). Тоест, на практика споразумение за особено тежко корупционно престъпление може да бъде одобрено от главния прокурор, “заобикаляйки“ ръководителя на САП. И това се отнася както за дела, които все още не са изпратени в съда, така и за тези, които вече се разглеждат от Върховния съд.

Власт над бюджетите — без контрол?

Особено тревожно е, че не става въпрос само за политическа отговорност, но и за контрол върху публичните пари и собственост. В държава във война разпределението на ресурсите трябва да бъде под специален контрол. Ако позволим да се стесни независимостта на антикорупционните органи, всъщност ще оставим бюджетите – както държавните, така и местните – без подходящ надзор. Това отваря вратата за безнаказано злоупотребяване с публични средства.

НАБУ и САП бяха създадени именно като инструменти за защита от корупция на върха. А сега властите се опитват да им отнемат процесуалната власт – същата власт, която им позволява да провеждат разследвания срещу всеки, включително и най-висшите служители. Ако загубим този елемент, ще застрашим основата на прозрачното управление.

Сигнал към обществото: етикети вместо доверие

Друго тревожно явление е използването на темата за връзките с РФ или окупираните територии като инструмент на политическа борба. Това е демонстрирано неведнъж – нека си припомним историята с назначаването на директора на Бюрото по икономически въпроси. Опитът за свеждане на политиката за сигурност до “черна точка“ поставя под въпрос самата идея за реинтеграция на окупираните територии. Ако всеки човек, който остава там, автоматично се смята за опасен, тогава защо да се обявява политика на връщане на хора и територии?

Подобна стигматизация е вредна, защото дистанцира държавата от нейните граждани и превръща политиката в инструмент за наказание, а не за защита. В този контекст опитите за влияние върху независими антикорупционни органи под претекст “сигурност“ придобиват още по-тревожен звук. Виждаме, че концепцията за “държавна сигурност“ се използва като претекст за репресии срещу дисидентите.

Узурпацията е неприемлива

Според Конституцията на Украйна, никой не може да узурпира държавната власт. Това не е просто декларация – това е принцип, който трябва да защитава обществото от авторитаризъм. Когато самото правителство се опитва да ограничи контрола над себе си, това е знак за узурпация.

Ограничаването на правомощията на НАБУ и САП означава, че гражданите губят механизми за защита на своите права и ресурси. И това се става във време, когато държавата се нуждае от доверие от обществото и международната общност повече от всякога.

Изправени сме пред нещо повече от поредната законодателна инициатива. Изправени сме пред потенциално разрушаване на антикорупционната архитектура, която се е формирала години наред с подкрепата на украински и международни експерти, активисти за правата на човека и гражданското общество. И най-страшното е, че всичко това се става във време, когато обществото е фокусирано върху войната.

Гражданите на Украйна платиха твърде висока цена за възможността да живеят в демократична страна. За прозрачност. За подходящи лостове за контрол върху правителството. За правото да знаят истината. Този закон е опит да ни върне в миналото, където правителството беше безнаказано, а обществото – безсилно. Не трябва да го допускаме, призовава Микола Мягков.(УВести)