Летописите от времето на Киевска Рус (Київська Русь) дават много оскъдни сведения за жените от знатните родове, особено за дъщерите и внучките на князете. Очевидно, в центъра на внимание на тогавашното обществено мнение са били преди всичко държавните работи, религиозните събития, а не фактите от семейния живот. Затова е обяснимо, защо сведения за по-известните нашенки получаваме от чуждестранните източници, които пък са противоречиви и позволяват на изследователите да издигат множество версии и дори да фантазират.
Известно е, че Анна – дъщеря на киевския княз Ярослав Мъдри (978-1054), е била кралица на Франция. Но историците все още не са сигурни за рождената й дата – посочва се 1024, 1025 и дори 1032 г. Противоречия има и около сватосването на Анна. В едни източници се споменава 1048 г., в други – 1044 г., когато в Киев пристига френска делегация, за да иска девойката за съпруга на крал Хенрих I, управлявал от 1031 до 1060 гг. Той е бил вдовец и не е имал наследник. Хрониките от Средновековието съдържат сведения, че кралят, дочул за красивата княгиня, я е поискал за жена. Но, според някои историци, всичко е било по-прозаично. Сложното вътрешно и външно положение на Франция е принудило монарха да търси влиятелни съюзници. А през втората половина на ХI в. Рус е била една от най-могъщите в Източна Европа. Затова изглежда най-правдоподобна версията на украинския историк Микола Котляр, който смята, че Хенрих I е искал да се опре на военния и финансовия потенциал на киевската държава в борбата си срещу сепаратизма. Както е известно, във Франция властта на някои графове и барони е била неограничена, де-факто те са отказвали да се подчиняват на краля. На свой ред, Ярослав Мъдри се е стремял да използва Франция против засилващото се влияние на Византийската и Германската империи.
Кога Анна се е венчала, също не се знае. Споменават се две дати – 14 май 1049 г. и 19 май 1051 г.
Учените не могат категорично да отговорят на още един въпрос: Анна остава православна или приема католическата вяра? Едните твърдят, че без да се откаже от православие Анна едва ли би могла да сключи брак с френския крал. Другите пък смятат, че Хенрих I не е настоявал Анна да стане католичка, защото това е можело да доведе до влошаване на отношенията между православната Рус и Франция.
Тръгвайки за Франция, Анна взима със себе си Евангелие, което по-късно е предадено на Реймския храм и получава названието Реймско. Сега този безценен документ се съхранява в Националната библиотека в Париж. Интересното е, че всички следващи крале на Франция полагат клетва именно върху това Евангелие.
Хенрих I е искал да има наследници и Анна му е родила трима сина – Добрий, станал по-късно крал на Франция с името Филип I, Роберт, починал много млад, и Хюгон Велики, известен като граф Крепи. Има версия, че Хенрих I и Анна са имали и дъщеря Единга. Според легендата, тя е родена през 1055 г. Когато навършва 19 г., бащата решава против волята й да я задоми. Единга бяга от Париж и стига чак до баварското село Пух около Мюнхен. Местните хора я приютяват. В селото тя става учителка и лечителка. Живее там до смъртта си през 1109 г. През 1600 г. католическата църква обявява внучката на Ярослав Мърди за блажена.
А каква е съдбата на Анна? Знаем, че след смъртта на мъжа си през 1060 г. тя става попечителка на 7-годишния крал Филип I. Френските летописци отбелязват, че преди да почине, Хенрих I иска да обяви съпругата си за регент на кралството, но Анна отказва и регент става Бодуин V – граф на Фландия.
Заедно с малолетния крал Филип I Анна подписва държавни документи. Върху грамотата на Суасонското абатство, например, може да се види нейния подпис на кирилица – “Анна ръина” (“Анна кралица”).
Има сведения, че във Франция Анна е известна и като Агнеса. Руският историк Лобанов-Ростовски посочва дузина френски документи, върху които името Анна (Агнеса) е изписано на латиница.
Не е известно, кога кралицата-майка напуска Париж и заедно с децата си се настанява в замъка Сенлис около френската столица. Но се знае, че именно с това преместване е свързана една романтична история в биографията на Анна. В нея се влюбва граф Раул дьо Крепи дьо Валуа – един от най-могъщите велможи в кралството. През 1063 г. двамата сключват брак, но папа Александър II отказва да го узакони. Това, обаче, не пречи влюбените щастливо да живеят до смъртта на графа през 1074 г. (според други източници – през 1071 г.).
След като загубва втория си съпруг, Анна се връща в Париж, при сина си Филип I и нейният подпис отново се появява върху държавните документи. Само че вместо “Анна кралица” тя изписва “Анна, майката на крал Филип”. За последно нейното име фигурира върху една грамота, датирана от 1075 г., твърдят украинските историци Виктор Гусев и Юрий Калинцев. Но кога умира и къде е погребана, остава загадка и досега. Според една версия, Анна се завръща в Киев и свършва дните си в манастир, според друга – остава във Франция.
Украйна прес, септември 1999 г.