След края на Втората световна война Сталин решава, че съветските хора, попаднали под немска окупация, се нуждаят от превъзпитаване. А това, според бащицата, става, когато човекът престава да бъде човешко същество. През 1932-1933 г. той изпробва върху украинските селяни тази своя теория и с цената на 7 млн. трупа успя да вкара украинеца в колхоз. Средството, с което Сталин “убеди” нашенеца, е изкуствено създаденият глад.

След войната генералисимусът решава да използва същия начин. През 1947 г. колхозите и селяните предават на държавата 31 млн. т зърно, като 12 млн. от тях се заделят в държавния резерв. Делът на Украйна е 7 млн. т., което е много дори за “житницата” на Европа, както са наричали Украйна. Селяните остават без зърно, настъпва глад. Нещо повече, с цел икономии от купонната система са изключени 3,5 млн. жители, като 2,9 млн. от тях живеят в селска местност. Същевременно партийно-стопанската номенклатура се снабдява с продукти от специални разпределители.

Историците отбелязват, че, когато украинците гладуват, хляб има, например, в Москва, Ленинград и редица области на Руската федерация. Нещо повече, както през 1932-1933 гг., така и през 1946-1947 гг. кораби и ж.п. композиции със зърно се изпращат в Западна Европа. Със спечелената валута се възстановява промишлеността и ВПК на СССР. Освен това, по заповед на Сталин зърното се изпраща в страните от тъй наречените народни демокрации с цел укрепване на комунистическите режими там – Полша, Чехословакия, България. Статистиката сочи, че става дума за 2,5 млн. т.

Но същата тази статистика показва, че през лятото на 1947 г. в Украйна е имало 1,154 млн. дистрофици. От глад умират предимно селяни и работници – украинци, руснаци, евреи, българи, гагаузи. Стига се дори до канибализъм. В писмото си до Никита Хрушчов – ръководител на Украйна, висш партиен функционер в Одеса пише: “Когато влязох в къщата на една колхозничка, видях нещо ужасно. Жената беше разрязала трупа на детето си и казваше: “Манечка сме я изяли, а Ванечка ще го поръсим със сол и ще го запазим за после”. От глад тя полудя и закла децата си”. Но Сталин не вярва на тези сигнали. “Всичко е лъжа,- казва той на обкръжението си.- Вие искате да ме трогнете, за да отворя държавните резерви”. А те, между другото, пращят от зърното.

До средата на 80-те години за глада през 1946-1947 гг. в СССР не се е писало абсолютно нищо. Той беше една от най-строго охраняваните тайни у нас. Но сега е известно, че само в Украйна неговите жертви са над 1 млн. души.

“Украйна прес”, ноември 1999 г.