Киев, 12 юли 2025.- Обявяването на мащабно обявяване на война в Украйна“ от Доналд Тръмп на 14 юли, съчетано с думите му за “разочарование от Русия”, наистина е значимо, смята политологът Игор Петренко. Но то не трябва да се разглежда като рязка промяна на курса, а като част от сложна дипломатическа и политическа игра, в която Съединените щати, Русия и Украйна се опитват да преосмислят позициите си на фона на променената динамика на войната.
Тръмп е известен със своята непредсказуемост, склонността си да прави силни изявления, които не винаги се превръщат в радикални промени в политиката. Неговата реторика често е част от преговорния процес или начин за привличане на внимание. “Разочарованието от Русия“ може да бъде искрено или може да бъде тактически ход за създаване на натиск или маневра преди важна среща или решение. Но трябва да се помни, че Тръмп винаги действа предимно със собствените си интереси и интересите на Съединените щати, както ги разбира, а не въз основа на абстрактни морални принципи.
Сигналите, които Тръмп изпраща напоследък – публична критика към Путин, препратки към “глупостите“, които той уж казва, разочарование от неговата неотстъпчивост и мащаба на насилието – биха могли да бъдат доказателство, че Русия не е изпълнила очакванията му за спазване или готовност за сделка (или някакво друго от желанията на Тръмп). Москва очевидно е изиграла картата на забавянето, като по този начин е застрашила самия “мирен план на Тръмп“. Тръмп е под натиск и от Конгреса и съюзниците си.
Трябва ли да очакваме драстични стъпки? Да, но като част от контролирана ескалация:
1. Санкции срещу трети страни, които търгуват с Русия (особено в енергийния сектор), биха могли да бъдат активирани. Това би било изпитание за Китай, Индия и Турция;
2. Обявяването на нови пакети помощ за Украйна, включително системи за противовъздушна отбрана “Patriot”, би било тълкувано като възпиращ сигнал към Кремъл. Дори малки доставки, финансирани от НАТО, биха имали символична стойност;
3. споменаването на евентуалното присъствие на западен контингент в Украйна – макар и във формата на “коалиция на решителните“, също ще звучи като предупреждение.
Ключовото ограничение обаче остава желанието на Тръмп да избегне пряка конфронтация с РФ. Следователно, не става въпрос за радикален обратен завой, а за адаптиране на политиката на принуда, за да се застави Москва да седне на масата за преговори.
Нашите усилия за изграждане на диалог с настоящата администрация на САЩ са важни. Президентът Зеленски е разговарял с Тръмп по телефона няколко пъти през последните седмици, предлагайки ясна визия за “червените линии“ на Украйна и инициирайки отделен комуникационен път за гаранциите за сигурност.
Освен това, Украйна дипломатично подкрепя идеята за “американски мирен път“, без да го отрича предварително, но настоявайки, че всеки компромис е възможен само като се вземат предвид украинските интереси и суверенитет. Това е гъвкава, но принципна позиция, която позволява на Киев да остане част от преговорния процес, без да губи доверието на своите съюзници.
Какво трябва да направи Украйна? Първо, да реагира възможно най-проактивно на изявлението на Тръмп, особено в международното медийно пространство, така че интерпретацията да не бъде монополизирана от руската пропаганда. Второ, да засили работата с Конгреса, НАТО и ключови европейски партньори. Трето, подгответе се за сценарий на “дипломатическа размяна на удари“ – когато обществената подкрепа расте, но зад кулисите продължават опитите за налагане на “реалистично решение“.
Като цяло, изявлението на Тръмп не е момент на истината, а важен етап. То показва, че се формира нова политическа рамка на САЩ по отношение на войната в Украйна, където агресивните действия на Русия не само не насърчават Тръмп към компромис, но могат да го принудят да действа по-остро. Всичко ще зависи от съдържанието на самото изявление, мащаба на практическите стъпки – и способността на Украйна да играе на всички фронтове: дипломатически, военен и информационен, предлага политологът Игор Петренко.(УВести)