Киев, 04 юли 2025.- Спирането на американската военна помощ за Украйна беше неочакван удар – както за Киев, така и за Европа, смятат експерти от Киевския форум за сигурност (КФС).

Въпреки емоционалния ефект, решението на Пентагона не е безпрецедентно. САЩ вече се опитаха да пренасочат част от оръжията към други региони, по-специално към Близкия изток. Един пример е прехвърлянето на 20 хил. възпламенители за антидронови ракети.

Този път действията на Пентагона не бяха изненада за американската администрация. Белият дом обаче все още не е обявил окончателно решение. Ситуацията може да се превърне в репутационен провал – както за Тръмп, така и за американския военно-промишлен комплекс.

САЩ обаче все още могат да променят позицията си. Вашингтон може да заяви: ние сме провели анализ и сме взели решение да продължим доставките – в интерес на Съединените щати и в съответствие с ангажиментите, записани в заключителната декларация от срещата на върха на НАТО в Хага. Препоръчително е също така да се върнем към одобряването на законопроекта на Сената за вторични санкции, поне в смекчена форма.

Ако обаче паузата във военната помощ се проточи, това ще постави под въпрос надеждността на Съединените щати като съюзник и дори ще повдигне въпроси относно ефективността на член 5 от Вашингтонския договор. Да, този член не се отнася за Украйна днес. Но загубата на Киев може бързо да го направи актуален.

Така че струва ли си да се задълбочава допълнително зависимостта от партньор, чиято надеждност е съмнителна в критични моменти? Не е ли време да се съсредоточим върху развитието на европейския и европейско-украинския отбранителен комплекс, вместо върху едностранна ориентация към трансатлантическо сътрудничество в областта на въоръжаването?

Негативният резонанс поради спирането на американските доставки се усилва от слабата реакция на Вашингтон на поредното демонстративно пренебрегване от страна на Русия на двуседмичния американски ултиматум.

На този фон телефонният разговор между френския президент Еманюел Макрон и Владимир Путин – състоял се преди няколко дни и остро критикуван от експерти и медии, придобива символично значение.

Това е поредната пукнатина в режима на политическа изолация на Кремъл. Освен това, това е безплодно по отношение на прекратяването на войната в Украйна. Но след многобройните “откровени“ разговори на Тръмп с Путин, които също не дадоха никакви резултати, инициативата на Макрон не носи нови дивиденти на Москва.

Нещо повече, двучасовият разговор на Макрон подкопава неоснователните претенции на Тръмп за изключителност в диалога с Кремъл. Европа е способна сама да се изправи срещу РФ и има свои лостове за това – особено като се имат предвид неуспешните опити на Тръмп да установи “специални“ отношения с Путин.

Но основното е какво ще стане след това. Важно е Франция и нейните европейски съюзници да възприемат непримиримостта на Путин не като аргумент за нови разговори, а като сигнал за по-нататъшни действия: заместване на американските доставки, засилване на санкциите и ефективен контрол върху тяхното спазване.

Приемането на нови санкции до октомврийската среща на върха на ЕС няма да бъде лесно.

Но Европа вече може да засили прилагането на съществуващите. Например:

• затваряне на пристанища за санкционирани кораби,

• проверка на политиките за екологично застраховане,

• спиране на доставките на стоки с двойна употреба за РФ.

Това са реални стъпки, които не изискват нови решения на Европейския съвет, смятат експертите на КФС.(УВести)