Киев, 28 юни 2025.- На срещата на върха на ЕС, която се проведе преди два дни, отново се прояви вътрешно разединение. Словакия блокира нов (18-ти) пакет от санкции против Русия, а Унгария блокира започването на преговори за присъединяване на Украйна към ЕС, пишат анализатори на Киевския форум за сигурност.
Въпреки това, 26 държави подкрепиха предоставянето на 30,6 млрд. евро на Украйна (част от които вече са преведени). Тук ветото на Будапеща не проработи поради процедурни особености.
Унгария и Словакия оправдават позицията си с егоистични мотиви. Братислава беше недоволна от предложенията на Европейската комисия за компенсации поради загубата на руски енергийни ресурси. А Будапеща, от своя страна, открито не иска да споделя субсидии от европейския бюджет с потенциален нов член – Украйна, в бъдеще.
Въпреки че подобни стъпки не бяха изненада, доскоро все още имаше надежди за политическата креативност на европейските институции и убедителността на аргументите на водещите европейски столици – донори както на ЕС като цяло, така и на тези страни с “особено мнение“.
Словакия и Унгария отдавна получават милиарди субсидии от европейския бюджет, но не винаги действат солидарно с партньорите си. Нещо повече, те често говорят в обратната посока – изискват специални отношения с Москва. Не става въпрос за технически нюанси, а за фундаментални решения, които засягат бъдещето на Европейския съюз и неговата сигурност.
Украйна също страда. Това е особено възмутително на фона на факта, че именно украинците сдържат агресора с кръвта си, отслабвайки общия враг и давайки време на Европа да укрепи отбранителния си потенциал.
Системата за вземане на решения в ЕС, основана на консенсус, все повече демонстрира слабост. Тя не работи в условия на хибридна война, когато политическото ръководство на отделните страни може да се променя под влиянието на външен враг и вътрешни манипулации.
ЕС наказва най-вече за нарушения на демократичните стандарти – в съответствие с член 7 от Договора за Европейския съюз. Вместо това, потенциалната заплаха, когато политически симпатизанти на държавата-агресор влизат в правителства, дори не се регистрира като предизвикателство. А съществуващите механизми за санкции не се прилагат на практика – не поради липса на основания, а поради липса на политическа воля. Вместо решителни действия, често се дава предпочитание на инструменти за стимулиране.
И макар понякога това да работи, далеч не винаги е така – защото мотивите на “особено мнение” не винаги се свеждат само до икономика. Бихме искали да вярваме, че до следващата среща на върха на ЕС ще има сериозни аргументи за одобряване на 18-я пакет от санкции. Това е необходимо не само за Украйна, но и за самия Европейски съюз.
Също толкова критично е преговорите за присъединяване на Украйна да не “увисват” за дълго време поради политическите капризи на отделните държави. Чакането на смяна на властта в Будапеща не може да бъде стратегия на целия ЕС.(УВести)