Киев, 14 юни 2025.- Израел удари Иран. Иран отговори. Конфликтът може да се проточи. Израел ще устои, пише за “Глав.Ком” Иван Тишкевич, анализатор от Украинския институт за бъдещето. Предлага обаче да се съсредоточим върху друго – как ще се отрази всичко това върху Украйна.

Първият вариант е, ако страните се ограничат до краткосрочна ескалация. Най-приемливият сценарий за нас, тъй като не създава нова рамка за политика в Източна Европа. Но в същото време (в случай на успех на Израел) намалява военния потенциал и влиянието на Иран в Близкия изток и Африка.

Вторият вариант е продължителен конфликт. Това означава, че Израел и Иран си разменят удари от поне няколко седмици. В същото време иранската страна се опитва да активизира своите партньори в региона. Най-лошият подвариант на този сценарий е включването на проирански групи в конфронтацията. Йемен е предсказан. Но, например, иракското ръководство вчера проведе активни консултации с проирански групи. Те поискаха да не се атакуват американски военни обекти на територията на Ирак в случай на ескалация.

За нас това означава:

1. Изтеглянето на украинския дневен ред (както и темите за руско-украинската война) в периферията на информационното поле. От една страна, това развързва ръцете при планиране на удари в дълбочина на руска територия (което Украйна вече може да прави), от друга – подобно важи и за РФ. Във всеки случай размяната на ракетни удари между Израел и Иран ще бъде, извинете за цинизма ми, по-“привлекателна” за медиите. И следователно по-значима за формирането на общественото мнение.

2. САЩ насочват вниманието си към Близкия изток. В “облекчен вариант“ това вече го видяхме в началото на израелската операция в ивицата Газа. За нас това означава, от една страна, по-малко натиск от страна на Тръмп по отношение на компромиси с РФ през следващите месеци. От друга страна, намаляване на обема на военните доставки. Типичен пример са 20 хил. ракети, чието пренасочване към Близкия изток възмути президента Зеленский. Този запас може да е точно това, от което Израел има нужда сега, за да унищожи вълните от “шахеди”, прелитащи над тяхната територия. Но това решение беше взето преди началото на ескалацията.

2.1 В случай на ескалация на конфликта (например, гореспоменатите групи в Ирак атакуват американски бази или американският флот н в Червено море и/или Иран удари редица съоръжения в Персийския залив), ние имаме пряко въвличане на САЩ в конфликта. Което допълнително измества украинския въпрос в периферията на политическия дневен ред. За съжаление, същият процес (макар и с по-малка динамика) ще бъде характерен и за редица наши европейски партньори.

3. Покачване на цените на петрола. Вече наблюдаваме първия скок. И в случай на продължителен конфликт няма да има бързо намаляване. По-скоро новото ценово ниво ще бъде повлияно както от ситуацията в Персийския залив, така и от активността на йеменските хусити. Тоест Русия ще излезе от период на спад на приходите от петрол и газ.

4. Нарастващите цени на петрола естествено ще отслабят желанието на някои от нашите партньори активно да противодействат на работата на сивите схеми за износ на руски въглеводороди. В крайна сметка това е евтина суровина.

5. Интензификацията на търговията с оръжие между РФ и Иран е малко вероятно да се стане. В ситуация, в която двете държави са във война, нито една от тях няма да се съгласи да продаде част от арсенала си. Най-вероятно обаче ще се активизира обменът на технологии за организиране на собствено производство.

В средносрочен план (3-6 месеца) продължаващият израелско-ирански конфликт създава изключително опасна политическа рамка за Украйна. По-специално:

– Русия ще се опита да “продаде” услугите си като посредник по въпросите на уреждането. Ще се продава в Съединените щати. И като се има предвид участието на Вашингтон в процеса, той ще иска отстъпки в други области.

– Нараства ролята на РФ като потенциален продавач на въглеводороди. И пак припомняме руско-американските разговорите за “съвместна търговия“ с газ. Може би и петрол. За такъв бизнес е необходимо замразяване на войната в Украйна. Цената е отстъпки от наша страна.

– Активното участие на Иран във войната срещу Израел засяга китайските интереси. Напомням, че южното разклонение на сухопътния маршрут “Един пояс, един път“ се изгражда през територията на Иран и Турция. Става рисковано. А това означава, че ролята и значението на северния маршрут – през територията на РФ – отново нараства.

– Войната в Иран създава рискове за разширяване на турско-азербайджанския проект за пренос на туркменски газ за европейския пазар. Напомням, че в момента става дума за около 5 млрд. куб. м годишно, които влизат в турската ГТС през иранските тръбопроводи. Директен тръбопровод по дъното на Каспийско море все още е в проект. Възможно е Турция да се опита да интензифицира процеса, но в интерес на РФ ще бъде да го забави максимално или да го наруши напълно.

Какво може да направи Украйна?

Първо, да поучим от Израел и Иран. Става дума за локализиране на оръжейното производство на собствена територия. В контекста на отслабването на подкрепата под формата на “пакети за помощ“ единственият алгоритъм е да говорим с производство на оръжие у нас.

Второ, за осигуряване на надежден и сигурен “политически тил”. Отношенията със съседите стават ключов въпрос както за запазване на положението, така и за оцеляване. Днес имаме трудности в унгарското и словашкото направление, трудна ситуация в Полша и относителна стабилност в Румъния. Основната задача за следващите седмици (ако не и месеци) е да се разгледат възможните конфликти и да се разработят мерки за предотвратяването им. Както и опит да се намали градусът на напрежението в съществуващите.

Трето. В контекста на намаляващото участие на САЩ въпросът за изграждането на стабилни партньорски отношения с европейските страни става приоритетен. Ако мога така да се изразя, навлизаме в период на “европеизация“ на украинската външна политика.

Четвърто – допълнителни партньорства. Укрепването на РФ след войната в Украйна е изключително неизгодно за Турция. Войната в Близкия изток и играта на Кремъл по тези въпроси вече (!) създават допълнителни рискове за прокарването на турските интереси. А това означава, че Анкара става друг приоритет за диалог.

И накрая, далечни направления. В контекста на трансформацията на контурите на външна подкрепа за Украйна са необходими последователни стъпки за изграждане на диалог със страните от БРИКС. Преди всичко с Китай и Индия. И тук между другото Турция може да действа като посредник (поне от китайска страна). Това са тезите от гледна точка на логиката. А емоциите трябва да отхвърлим.(УВести)