София, 03 юни 2025.- По време на тридневната среща на представителите на националните асоциации по фамилна психотерапия в Будапеща, на която представях България заедно с моите колеги Петя и Емилия, сякаш попаднах в центъра на огромна, невидима паяжина – деликатна, сложна, но изумително здрава, пише във Фейсбук психоложката Анна Жукивска.

Всяка нишка се простираше безшумно през държави, системи от отношения и истории, свързвайки хората чрез езика, паметта и споделената човечност.

Още с влизането в залата преди първата сесия чух украинска реч пред мен. Приближих се до 3 дами, поздравих ги на украински и с това докоснах една от тези копринени нишки. С всяко взаимодействие се подсилваше връзката между нас.

Всяка от тези жени е нишка в мрежата – вкоренена в различни градове, удържаща с грация тежестта на толкова много други. Анна, в Днипро, продължава да тъче своята нишка в най-тъмните кътчета, дори когато светът около нея се тресе. Тя се среща с клиенти всеки ден и продължава да ги подкрепя в техните индивидуални и семейни предизвикателства – с посттравматично стресово разстройство, депресия, скръб, раздяла, социална изолация, дълбоко психологическо недоверие, самонараняване, депресия. Понякога й се налага да се скрие в бомбоубежище в разгара на сесията.

Лариса простира своята нишка отвъд границите на Украйна (живее в чужбина от началото на войната). Тя подкрепя бежанци, които изпитват трудности в адаптацията към новите условия на живот, търсят нови форми на общуване с близките си, скърбят за близките, които са останалите в Украйна. Олена, която живее в Киев плете нишката си около знанието, преподавайки на бъдещи системни терапевти и надеждата, подкрепяйки другите в тази продължителна тежка нечовешка криза. Тя разказа за процес на онлайн работа с двойка – мъжът е на фронта, а съпругата му вкъщи гледа тримесечно бебе.

И по някакъв начин, чрез тази среща се завъртя още една нишка – нишка, която оспори някои предразсъдъци (Анна дойде при мен в края на срещата и каза: “Толкова съм щастлива, че се запознах с теб и колегите ти, тъй като в съзнанието си имах представа за България – че хората там не подкрепят Украйна, но сега знам, че това не е вярно. Вие променихте това мое възприятие”) и ни напомни за важността на човешкия контакт.

Паяжините не просто хващат – те свързват, носят, задържат. Дори когато е разкъсана, паякът изгражда мрежата си наново. Така правят и тези прекрасни хора от Украйна! Слава на Украйна!(УВести)