Русия трябва да претърпи унизително поражение на бойното поле, за да има либерализация в тази страна

Киев, 28 май 2025.– В началото на XIX век един от основоположниците на съвременната военна наука немският генерал и военен историк Карл фон Клаузевиц коментира Наполеоновите войни по следния начин: “Завоевателят винаги е миролюбив; той би предпочел тихо да нахлуе в нашата държава”, пише за “Українська правда” д-р Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания (SCEEUS) в Шведския институт за международни отношения (UI).

Подобна забележка все още не губи своята актуалност за повечето военни агресии. Въпреки това, след началото на руско-украинската война през 2014 г., огромното мнозинство от европейците пренебрегнаха тази основна идея на Клаузевиц, опитвайки се да обяснят поведението на Москва.

Вместо това, до 2022 г. повечето европейски политици, дипломати и коментатори заложиха на погрешни предположения. А именно, ако Кремъл публично декларира мирни намерения спрямо Киев, то това означава, че може и трябва да се водят преговори – за смекчаване на целите и поведението на Русия в Украйна.

Тази фалшива аксиома пренебрегна това, че през 2014 г. Путин просто предпочете да превземе Украйна ненасилствено, вместо незабавно да започне военна кампания срещу Киев. Когато Русия анексира Крим и тайно нахлу в Източна Украйна преди 11 години, самата война не беше от полза за лидера на Кремъл и неговото обкръжение.

Путин предпочете да подкопае украинската държава с помощта на руски агенти и колаборационисти, използвайки незначителни сили, вместо насилствено да окупира по-голямата част от украинската територия, използвайки десетки хиляди редовни руски войници.

През последните три години ролята на военното нахлуване в Украйна за режима на Путин се промени. Както и разбирането на Европа за мотивите и поведението на Москва.

От една страна, самата война пое стабилизираща функция за руската политическа система. Последният, между другото, разчита на все по-екстремистка идеология, милитаризирана икономика и мобилизирано общество.

От друга страна, на фона на мрачните събития, на които сме свидетели от 2022 г. насам, повечето европейски политици, дипломати и експерти имат по-малко илюзии, отколкото преди 10 години относно предполагаемата миролюбива природа на Путин.

Междувременно във Вашингтон, напротив, до януари 2025 г. до голяма степен адекватното възприемане на стратегията на Москва отстъпи място на ескаписткия подход към руско-украинската война. Степента на политическа наивност, морално безразличие и дипломатическо аматьорство на новата американска администрация през първите четири месеца на власт е поразителна.

Дори на фона на отклоненията, настъпили по време на първия президентски мандат на Тръмп от 2017 до 2021 г., неадекватността на изявленията и действията на Белия дом в контекста на руско-украинската война през последните месеци предизвика шок в Европа и извън нея.

Човек може да подозира, че неотдавнашните зигзаги, демонстрирани от Съединените щати, се дължат не само на стратегически инфантилизъм, но и на политическото уважение и дори личната симпатия на администрацията на Тръмп към Путин.

Четири месеца американска совалкова дипломация и опити за посредничество дадоха само незначителни резултати. Резултатите от двучасовия разговор между Тръмп и Путин миналата седмица също бяха оскъдни. Разбира се, след телефонния разговор и двамата президенти обявиха преговорите за успешни…

Заслужава обаче да се отбележи, че не станахме свидетели на никакви осезаеми последици, с изключение на размяната на военнопленници, интензивните тристранни преговори между Вашингтон, Москва и Киев, както и преките контакти между президентите на САЩ и Русия.

Путин даде да се разбере, че сега няма примирие и скоро няма да има прекратяване на огъня. Тръмп обяви, че трябва да има преки преговори между Русия и Украйна – сякаш тези две страни не са преговаряли помежду си в различни формати повече от единадесет години.

В устните си коментари след телефонното обаждане в понеделник Путин на практика на два пъти се нахвърли върху Украйна, САЩ и целия Запад.

Първо, терминът, който Русия въведе наскоро и с който Путин обозначи основната цел на предстоящите преговори, е “меморандум”.

Всеки, който е запознат с историята на постсъветските руско-украински отношения, знае, че преди повече от 30 години в унгарската столица вече беше подписан исторически “меморандум” по въпросите на сигурността между Москва и Киев (както и Вашингтон и Лондон) – “Меморандум за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия“ (декември 1994 г.).

В Будапещенския меморандум Москва, в замяна на съгласието на Киев да предаде всичките си ядрени бойни глави на Русия, гарантира, че няма да атакува Украйна. Вашингтон и Лондон също увериха Киев, че зачитат границите и суверенитета на Украйна. И сега, след като в продължение на единадесет години Москва демонстративно пренебрегваше буквата и духа на Будапещенския меморандум, Кремъл предлага да се подпише още един руско-украински “меморандум”.

Второ, в коментарите си след разговора си с Тръмп Путин не изключи, че бъдещи преговори с Киев могат да доведат до примирие. Руският президент обаче добави, че дори “ако се постигнат подходящи споразумения”, “евентуалното прекратяване на огъня” ще бъде само “за определено време”. Тоест дори преговорите да успеят, примирието ще е само временно.

Това предупреждение на лидера на Кремъл е един вид признание: руската военна икономика и мобилизацията на населението са напреднали толкова далеч, че не могат лесно да бъдат спрени. Москва вече не може внезапно да спре военните действия.

Какво ще стане със стотиците хиляди наборници, мащабното производство на оръжия, рутинните бойни действия и интензивните кампании за подклаждане на омраза срещу Украйна в много области на руския обществен живот (образование, медии, култура и т.н.), ако внезапно настъпи стабилен мир?

Тези и подобни сигнали от Москва ни позволяват да направим само един извод: за да се сложи край на руско-украинската война, Русия трябва да претърпи унизително поражение на бойното поле.

Урокът от миналото е, че военните поражения на Русия са причинили либерализация в страната. Например, Великите реформи след Кримската война от 1854-1856 г. или въвеждането на полуконституционализма след Руско-японската война от 1904-1905 г. А провалът на съветската армия в Афганистан през 1979-1989 г. е един от факторите, които дадоха тласък на появата на гласността и началото на перестройката в СССР.

Руският империализъм не може да бъде неутрализиран с преговори, компромиси или отстъпки. Напротив, подобни подходи само допринасят за това, че външнополитическият авантюризъм на Москва и военната ескалация по границите на Русия само се засилват.

Един ден Кремъл ще сложи край на експанзионистичните войни на Русия и геноцидния терор срещу цивилни в Украйна и други страни. За да се получи това обаче, руският народ трябва най-напред да повярва, че подобно поведение не може да доведе до победа, ще предизвика вътрешна криза и ще бъде решително наказано.(УВести)