Киев, 24 май 2025.– Решаващият тест за политиката на президента Доналд Тръмп по отношение на Украйна идва сега, когато той осъзнава, че това, което е смятал за лесна задача – сключването на мирно споразумение, се е оказало много трудно. И той е изправен пред избор: да свърши тежката и опасна работа по намирането на трайно споразумение или просто да се отдръпне и да остави войната да върви по своя ужасен ход.

Този момент настъпи за Тръмп и изглежда той избира бягството пред битката. Иронията е, че Украйна ще трябва да се справя с президент на САЩ още дълго време, пише Хал Брандс от Bloomberg.

Изборът на Тръмп попадна в светлината на прожекторите след последните безплодни преговори в Истанбул. По-рано този месец украинският президент Володимир Зеленский и няколко европейски лидери предложиха незабавно прекратяване на огъня, за да спечелят подкрепата на Тръмп, което ще бъде последвано от западни санкции, ако Владимир Путин откаже.

Когато Путин призова за преки мирни преговори, Тръмп бързо подкрепи идеята, дори след като руският лидер отказа да участва в същите преговори в Турция, които той предложи.

Резултатът от двучасовия телефонен разговор на Тръмп с Путин на 19 май беше безсмислено споразумение за търсене на споразумения, както и потвърждение на твърда руска позиция, която гарантира, че няма да има сделка.

Тръмп встъпи в длъжност, като обеща да прекрати тази война в рамките на 24 часа. Според автора, той не успява да го направи поради два фундаментални и все по-очевидни факта.

“Първото е, че той неправилно идентифицира същността на проблема – смятайки, че причината за него е уж непримиримостта на Украйна, а не нежеланието на Путин да позволи тази страна да остане териториално непокътната и независима в геополитически смисъл. И оттук вторият факт: на този етап не може да има компромис. Войната ще продължи или до пълната капитулация на Украйна и превръщането й в разчленена, обезоръжена Руска колония, или докато Путин реши, че цената на победата е твърде висока“, смята Брандс.

Путин има стратегия за постигане на целта си. Армиите му постепенно ще унищожат издръжливите, но числено по-слаби сили на Украйна, за да ги изтощи и в крайна сметка да сломи бойния им дух. Междувременно Путин ще продължи да придумва Тръмп, като никога не се включва в сериозни преговори, но и никога не им отказва. По този начин той ще може да изчака до изтичането на военната помощ на САЩ за Украйна, вероятно това лято, като същевременно избягва гнева, който може да предизвика категоричното отхвърляне на предложенията на Тръмп.

Авторът добавя, че стратегията на Запада да осуети плановете на Путин не е тайна. Това включва продължаване на доставките на оръжия от САЩ и Европа, така че Украйна да може да продължи да убива масово руски войници – и така че Путин да не може да продължи офанзивата си. Стратегията също така включва “опустошителни санкции” – като тези, предложени от републиканския сенатор Линдзи Греъм – съюзник на Тръмп, за намаляване на продажбите на руски петрол и ускоряване на икономическата криза на военната машина на Путин.

Западът трябва едновременно да засили украинската програма за нанасяне на удари дълбоко в тила на врага – помагайки за създаването или закупуването на дронове и ракети, способни да поразяват руска инфраструктура и да унижат Путин у дома. Също така е необходимо да се подпомогнат финансово военните усилия на Киев чрез конфискуване на замразени руски държавни активи и прехвърлянето им на Украйна. И накрая, трябва да се разработят сериозни европейски гаранции за сигурност, подкрепени от американската сила, за да се поддържа всяко примирие.

“Тази стратегия не гарантира успех, като се има предвид високият капацитет на Путин да понася болка. Това обаче е най-добрият и може би единственият начин да се убеди Путин, че няма да може просто да остави враговете си. За съжаление, дори при нормални условия, тази стратегия би била трудна – и Тръмп направи прилагането й още по-трудно“, твърди колумнистът.

Стана по-трудно да се наложат санкции срещу купувачите на руски петрол – предимно Китай и Индия, тъй като Тръмп, докато води непродуктивна тарифна война, същевременно се опитва да сключи търговски споразумения с тях.

В същото време продължаването на доставките на оръжия за Украйна ще изисква значителни инвестиции в ключови способности, като например системи за противовъздушна отбрана, които липсват на Пентагона.

“Отношението на Тръмп към НАТО и враждебността му към Украйна правят въпроса за гаранциите за сигурност почти неразрешим. Но основното е, че Тръмп не може да премине към по-решителна стратегия, тъй като за да направи това, той ще трябва да направи войната в Украйна, която той постоянно нарича “войната на Джо Байдън“, своя“, добавя Брандс.

Още в самото начало Тръмп остро критикува намесата на Америка във войната в Украйна, твърдейки, че Вашингтон пилее пари и рискува да предизвика Трета световна война. Така че промяната на курса и истинското наказание на Путин ще изисква от Тръмп да подкрепи кауза, в която той никога не е вярвал.

Това също би означавало да преодолее навика си просто да отстъпва пред трудни предизвикателства – както направи с ядрената програма на Северна Корея по време на първия си мандат или войната в Украйна по време на втория си мандат, които той не може бързо да разреши.

Този път обаче бягството няма да спаси Тръмп. Той възхвалява въображаемите перспективи за икономически сделки с Путин, но ако САЩ отстъпят от Украйна, най-доброто, на което можем да се надяваме, е продължителен конфликт с милитаризирана Русия под санкции и петролни рафинерии, постоянно атакувани, което едва ли ще привлече американския бизнес.

В най-лошия случай позицията на Украйна постепенно ще отслабне, а след това ситуацията бързо ще се влоши, завършвайки или с пълно поражение, или с наложен “мир” с оръжие.

“Американците не харесаха комбинацията от човешка трагедия и стратегическо унижение в Афганистан – и едва ли ще им хареса повече, ако нещо подобно ще стане в Украйна. Тази война може да преследва Тръмп, дори ако той настоява, че не го засяга”, заключава авторът.(УВести)