София, 20 май 2025.- Практически едновременно прозвучаха: руски антирашистки аналитик – “Тръмп е огромно нещастие, стоварило се върху главите на света!”; и мой приятел (от 50 години) в Харкив – “Тръмп е страшно нещастие, което сполетя Украйна!”

А сега пояснение, пише във Фейсбук проф. Николай Слатински:

Руският антирашистки аналитик е абсолютно единственият политически коментатор на руски език, с когото от началото на войната споделяме едни и същи позиции и нито веднъж, повтарям, нито веднъж не ме е огорчил! Казва се Игорь Яковенко.

Моят харкивски приятел, направо брат, свързваше значителни надежди с Тръмп, половин година му пишех и говорих, че Тръмп е Зло, почти идиот и приблизително кретен, но като цяло имбецил и практически несъмнено нарцис. Но моят приятел казваше: “Няма да е за 24 часа, но все пак той обещава мир, само той говори за мир, другите мечтаят за победа, но тя, уви, е (вече) невъзможна”.

Защо и аналитикът, и моят приятел независимо един от друг казаха това, което цитирах?

Причината е ясна – снощният разговор между двамата проклети злодеи – Цар Плъх и Рижият Имбецил.

Разговор, който е най-голямото унижение, буквално ментално изнасилване, на което е подлаган някога американски президент от чужд държавен глава! Кошмарни човешко, морално, политическо и геополитическо унижение! Катастрофичен срам и позор! Путин, казано на спортен език направо го спука, размаза, разби и го скъса от … бой.

Толкова ниско и низко американски президент не бе падал в международен план никога в персонален контакт с чужд държавен глава.

И още по-чудовищно е, че този държавен глава е чудовище!

Както образно каза Яковенко, президентът на държава с по-малко 1.5% от световния БВП се подиграва цинично с президент на държава с повече от 15% от световния БВП!

Моят приятел каза с тежка въздишка:

– Ти се оказа прав! Може би по-лесно е все пак да е прав човек, над чиято глава не падат бомби, чийто трети братовчед е загинал при Бахмут, чийто син на племенник не се радва на рождения се ден, защото влиза в призивна възраст и чийто млад съсед е с един крак, а майка му се зарадва, като разбра за ампутацията, защото поне синът й ще са върне макар и без крак, но жив…

– Да, казах му, вероятно именно И затова се оказах прав… На винаги в подобни случаи изобщо не искам да съм прав – например, когато днес предполагам, че всичкото това ни предстои и на нас…(УВести)