София, 17 май 2025.- Първо, Тръмп допусна толкова много очевидни провали и смехотворни, карикатурни грешки, че все по-трудно може да продължава така безответно и като прелъстена и изоставена девица да играе по гайдата на Путин, да го ласкае и да му се подмазва с надеждата за нещо повече от кръглата нула, която характеризира досегашните му (на Тръмп) действия и дейности спрямо рашисткия диктатор, пише във Фейсбук проф. Николай Слатински.

Второ, Путин е притиснат до стената – както от загубата на инициатива по отношение на войната, така и от икономиката на страната му, която се сгромолясва не с месеци, а със седмици. Плюс нарастващата умора на руснаците от тази война и нищожния напредък на бойните полета в Украйна.

Трето, Европа започва да осъзнава, че всяко забавяне на нейната еманципация и всяко продължаване на робуването ѝ на илюзии относно опомнянето на Тръмп са фатални – както за Украйна, така и за самата нея, за Европа. Зачева се Нова Европа и въпросът е при такова безобразно и абсурдно същество като президент в България, изтъкано от предателство и подлагане под Путин и при това безхаберие и русия-филство, преминаващо в путинофилство у нашия народ, дали ние, българите ще бъдем в тази Нова Европа, когато тя се роди.

Четвърто, Зеленски “напипа” вярното поведение и за първи път от началото на войната владее поне частично инициативата спрямо Бункерния Цар Плъх, прекрасно отиграва всеки ход на Бункерния (и на Тръмп) и като в някоя древна японска или китайска борба използва агресивната мощ на Бункерния, за да го надиграе и дори направи безсилен.

В този и само в този смисъл аз едновременно се зарадвах на ултиматума на европейската четворка лидери и се разтревожих като го чух и прочетох.

Зарадвах се, защото твърдо продължавам да вярвам – при днешните реалности с Путин трябва да се разговаря само чрез ултиматуми! Само и единствено чрез ултиматуми! Той от друго не разбира и те го лишават от чувството, че той диктува правилата и той налага каква игра да се води и по чии приумици и правила.

Европейската четворка с този ултиматум промени не просто правилата на играта, но и самата игра – топката вече беше не само в полето на Путин, но дори във вратарското му поле, както се казва на футболен език, колкото и в България футболът да е на дъното и най-слабият от 50 години шампион да стана такъв най-рано във футболната ни история.

А се разтревожих, защото си казах – ще им стигне ли на четиримата евролидери воля и мъжество да претворят на практика прекрасния на теория ултиматум? Няма ли да е всичко за пореден път празнодумно изхвърляне и решимост, на която те още не са решени.

Именно заради това бях огорчен, че те се огънаха. Огорчен, въпреки реалностите, които (о)съзнавам. Но поне нещо от заканите те трябваше да изпълнят. Трябваше да уцелят ако не ченето, то поне хълбока на Бункерния!

Така или иначе, ситуацията изобщо не е безнадеждна. Дори бих определил случващото се като добра новина за Украйна, ако не беше изтичането на нейната кръв по фронтовете на войната и ако не бяха продължаващите свирепи бомбардировки и убийства на цивилни украинци.

Има силно разминаване в темповете, с които бива притискан Путин и щетите – материални и човешки, които понася украинското общество. Всеки ден забавяне на примирието е носещо нови жертви и в сраженията, и в гражданския, а дори и в политическия живот на Украйна.

Онова, което ме прави неумерен песимист е имбецилът в Белия дом. Той дори Израел е готов да предаде и продаде, та камо ли Украйна! Тръмп е Зло, пакостливо, сенилно Зло. Хубавото е, че и в САЩ го притискат дори неговите безгръбначни републиканци. Белким поне мъничко разум се влее в дебилната му и алчна главица…

А това, което ме прави умерен оптимист е че постепенно Путин изпада в изолация дори в БРИКС, дори сред своите. Те са разтревожени, че както я е подкарал, ще срине и разпадне Русия, а точно това те не искат. На тях им е нужна именно такава Русия:

— суровинен придатък на другаря Си – новият повелител на Глобалния Юг & Изток;

— и постоянна угроза за Глобалния Запад & Север, за да му се обясни на този Глобален Запад & Север, че трябва да промени отношенията си с и отношението си към Глобалния Юг & Изток и да подели с него глобалното лидерство и глобалното управление на глобалните дела, заключава проф. Николай Слатински.(УВести)