Киев, 13 май 2025.- И така, парадът в Москва на 9 май и визитата на Си Дзинпин като цяло фиксираха политическата реалност: Русия е васална спрямо Китай, сателитна държава, която съществува изключително в орбитата на по-големия си брат, смята Валерий Пекар – украински политолог и общественик.

За разлика от Орбан и Фицо, които все още могат да лавират между Брюксел, Москва и Вашингтон, за разлика от страните от Централна Азия, които могат да балансират между Москва и Пекин, Путин няма къде да лавира, няма между кого да балансира. Играта на многополюсния свят завърши в задънена улица за Русия. Както беше предсказано през 2022 г., играч с всички карти в ръцете си излиза на арената. Те бяха там отдавна, но трябвало да минат три кървави години. Китай следва да си каже думата, но каква ще бъде тя?

Стратегическата цел на Китай е световно господство, маскирано като “Общност със споделено бъдеще за човечеството“. Тази идея, която е официалната външнополитическа доктрина на Китай, се основава на разбирането, че светът е изправен пред глобални предизвикателства, които не могат да бъдат решени сами, така че е по-добре да се справим с тях заедно под ръководството на по-големия брат, най-силният и най-мъдрият. Познайте кой е този по-голям брат.

Като цяло китайското виждане за света е, че Китай винаги е бил водещата цивилизация на човечеството, но през последните 200 години беше унизително изгонен от тази позиция и сега се връща на мястото, което му се полага. Това не е вярно: Китай беше водещата цивилизация в продължение на 1200 години, приблизително от 550 до 1750 г., но за останалата част от повече или по-малко проучената 15 000-годишна история на човечеството, тя беше изоставаща.

Каква е стратегията на Китай по отношение на руско-украинската война?

Нуждае ли се Китай от руската победа? Не, защото това би означавало укрепване на Русия, придобиване на по-голям статус, а също и затвърждаване в международната практика правото на силните да променят границите на слабите. Китай няма нужда от това.

Нуждае ли се Китай от руското поражение? Не, защото това означава укрепване на западния свят, от който Украйна със сигурност е част. Руското поражение означава и вероятен разпад на Русия, след което различни нейни части ще се опитат да се дистанцират от Китай (тюркските и монголските народи се страхуват и мразят Пекин), въпреки че някои други части с радост ще попаднат в китайската прегръдка. Така че може би Китай се нуждае от безкрайно продължаване на войната? Не, защото увеличава рисковете на фона на негативната икономическа динамика.

И така, кой вариант е най-добър за Китай? Отговорът е: този, който имаме сега. Войната продължава, но никой не печели. Войната продължава, но ресурсите за водене на война са на изчерпване. В същото време всички се страхуват от ескалация, а това тласка слабите в обятията на Китай и принуждава силните да правят грешки. В интересите на Китай Русия да е слаба, но агресивна; интегрална, но напълно зависима; войната е безкрайна, но не гореща; способността да управлявате несигурността и да лишавате другите от тази възможност; възможността да се използва Русия като таран, но да останете зад кулисите, събирайки плячката.

От тази гледна точка нещата вървят възможно най-добре за Китай:

1. Русия не е способна да победи.

2. Русия не може да спре и ще продължи.

3. Китай не влиза изрично във войната, но Русия не може да продължи без него. Китай може гъвкаво да управлява интензивността на събитията.

4. Русия няма маневра, не може да балансира между Китай и никой друг.

5. Руските съюзници, васали и сателити всички заедно се преминават към Китай.

6. САЩ ще загубят напълно този кръг. Европа е объркана.

7. Целият свят разбира с кого трябва да преговаряме тук.

Ключови китайски проблеми

• икономическо забавяне, нарастваща безработица,

• значителна зависимост от износа,

• капан за средни доходи: заплатите растат, сега това не е евтина работилница,

• застаряване на населението, спиране на демографския растеж,

• силен дисбаланс между мъжете и жените,

• постоянна нужда от евтини ресурси.

Така че стратегията на Китай спрямо Русия ще комбинира:

• постепенно придобиване на контрол върху руските ресурси: реален контрол без политическа отговорност, който може да бъде осигурен чрез китайски компании и съвместни проекти,

• демографско проникване в руските региони,

• пряк политически контрол върху отделните региони без нахлуване, чрез концесии и др.

Как изглежда тогава украинският интерес? В наш интерес е Русия да рухне и да не може да служи като китайски инструмент, но това да се случи кротко, а не хаотично, преди Китай да поеме контрола над всичко, смята Валерий Пекар.(УВести)