Киев, 09 май 2025.- Преди 80 години, на 8 май 1945 г., в предградията на Берлин представители на германското върховно командване, начело с генерал Кайтел, подписват акт за безусловна капитулация на германските въоръжени сили. Кръвопролитията, отприщени от Третия райх, приключиха и 8 май се смята за Ден на победата над нацизма по целия свят.

ОБЩО ЗА ВОЙНАТА

Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. и завършва на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония. Продължителността й беше шест години и един ден. Или – като вземем предвид високосните 1940 и 1944 г. – 2193 дни. В същото време германско-съветската война, започнала на 22 юни 1941 г., продължава 1418 дни.

Крайната точка във войната обаче не е достигната вече 86 години. Япония и Русия никога не са подписвали мирен договор. Факт е, че три острова – Итуруп, Кунашир, Шикотан, както и група необитаеми острови, наречени Хабомай, принадлежаха на Япония преди поражението на Япония във Втората световна война. И до днес Япония не признава, че след 1945 г. тази част от Курилските острови е преминала първо към СССР, а след това – към Русия.

Във Втората световна война участват 61 държави. В 40 от тях се водят боеве. Войната обхвана 80% от човечеството.

110 милиона души са мобилизирани във военните формирования както на антихитлеристката коалиция, така и на “страните от Оста“ (т.е. Германия и нейните съюзници).

Общият брой на жертвите е около 60 милиона души, от които 27 милиона загиват директно на фронтовете. Такива данни предоставя Украинският институт за национална памет (УИНП).

Най-дългата битка от Втората световна война е “Битката за Атлантика“. Този термин се отнася до продължителна морска битка срещу транспортните конвои на съюзниците, водена от германския подводен флот. Целта на Берлин беше да отреже Великобритания от доставките на оръжия и други ресурси.

Смята се, че битката е започнала на 3 септември 1939 г., когато немска подводница потопява британски пътнически лайнер. И завършва в деня на капитулацията на Третия райх – 8 май 1945 г., т.е., битката за Атлантика е продължава 2191 дни.

А най-кръвопролитната и мащабна е Сталинградската битка. Тя започва на 17 юни 1942 г. и завършва на 2 февруари 1943 г. Тази битка продължава 7,5 месеца. През това време съветските войски са загубили, според различни източници, 500-700 хиляди души като убити и още около 700 хиляди като ранени. Германия и техните загуби се оценяват на около 500 000 души загинали.

Любопитен факт: японският офицер Онода Хироо не вярва в капитулацията на страната си и в продължение на 29 години – до 1974 г., се крие в джунглата на Филипините, като от време на време напада местното население и вярва, че се бие срещу американците. Той е помилван от филипинското правителство и се завръща у дома.

ЗАГУБИТЕ НА СССР И МАНИПУЛАЦИИТЕ С ТЯХ

Руската пропаганда настоява, че 27 милиона убити са само на Съветския съюз. Но за половин век, от 1946 до 1990 г., оценката на съветските загуби се променя четири пъти.

Първата цифра – 7 милиона загинали – е обявена от Сталин.

Втората – 20 милиона – влиза в “научно“ обращение чрез Хрушчов през 1961 г.

Третата – “над 20 милиона” – е изречена от Брежнев в речта му по повод 20-годишнината от Победата през 1965 г.

Крайният, текущ брой загуби е 27 милиона, се свързва с Горбачов.

Путин заявява, че почти 70% от всички загуби в СССР са руски, т.е., на Руската Федерация. Руските експерти използват етническия принцип. Т.е., руснаците, мобилизирани в Червената армия от територията, например, на Казахската ССР, се отчитат като загуби на Русия, а не на Казахстан.

Етническият принцип на преброяване позволи на руските военни експерти да намалят дела на представителите на националните републики до 33,6%.

В Русия обаче не споменават друга цифра: броят на руснаците, преминали на страната на германците, се оценява на 400 000 души. От руснаците са формирани над 20 военни отряда, части и подразделения на армията на Райха и неговите съюзници.

Според изчисления на украински специалисти, населението на Украинската ССР е намаляло с 10,4 милиона души по време на германско-съветската война – от 42,4 милиона през 1941 г. до 32 милиона на 8 май 1945 г.

УКРАИНЦИТЕ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Според изчисления на украински историци, над 6 милиона украински граждани са се сражавали в редовете на Червената армия. Това представлява 23% от общата численост на въоръжените сили на СССР.

Загубите сред цивилното население на Украйна възлизат на 5,2 милиона загинали: 3 милиона са убити, а 2,2 милиона са умрели поради трудностите на военното време.

Украински военни загуби – 3,3 милиона загинали: 2,8 милиона – военнослужещи и 0,5 милиона – партизани.

До края на лятото на 1941 г. 3,2 милиона войници са мобилизирани от територията на Украйна в редиците на Червената армия. Украинците съставляват 50% от войските на така наречения Югозападен фронт. През 1943-45 г. са мобилизирани още 3,5 милиона души. От втората половина на 1943 г. украинците съставляват 60-80% от войниците в частите на украинските фронтове.

Около 3,5 милиона граждани на Украйна, 550 промишлени предприятия, 70 университета, 40 театъра и десетки музеи бяха преместени от Украйна в тиловите райони на Съюза.

За участието си в германско-съветската война 2,5 милиона украинци са наградени с ордени и медали. 2070 войници са удостоени със званието “Герой на СССР” за изключителна смелост. Украинският пилот-ас Иван Кожедуб стана герой три пъти, а 32 нашенци станаха герои два пъти.

Освен това, над 250 хил. украинци се бият срещу нацизма в армиите на западните съюзници. От тях: 120 хиляди воюват рамо до рамо със съюзниците в полската армия, 80 хил. – в американската, 45 хиляди – в британско-канадските части, и 6 хиляди – в армията и антифашисткото движение на Франция.

Над 100 000 се бият в Украинската въстаническа армия, известна като УПА. УПА действаше в 12 региона на Украйна и продължи борбата в продължение на 18 години – от 1942 до 1960 г. Последната битка на бойците на УПА се проведе на 14 април 1960 г. в района на Тернопил.

В същото време, повече от 500 хиляди украинци бяха репресирани за подкрепа на борбата на УПА и подпомагане на нейните бойци.

По време на Втората световна война в Украйна са разрушени 714 града и 28 000 села.

На Украйна се падат 42% от икономическите загуби на целия СССР.

На наша територия 10 милиона граждани останаха без дом или живееха в частично повредени помещения.

Друга цифра: до 1944 г. между 3 и 5 милиона души са депортирани в Германия, а три четвърти от остарбайтерите са украинци.

Поради действията на украинските партизани, вражеската армия е загубила 461 военни предприятия, 915 склада, 248 комуникационни възли, 1566 танка и бронирани машини, 607 железопътни моста, 211 самолета, 4959 железопътни влака, 500 000 души. войници и офицери.

ХОЛОКОСТЪТ И КОНЦЕНТРАЦИОННИТЕ ЛАГЕРИ

Едно от най-големите престъпления на нацистите през Втората световна война е Холокостът. В широкия смисъл на думата този термин се отнася до унищожаването на етнически и социални групи въз основа на техния расов или национален произход, сексуална ориентация или други характеристики. По-специално, става дума за роми, хомосексуалисти, масони, психично болни и др.

В по-тесен смисъл Холокостът се отнася до умишленото унищожаване на евреи. Около 6 милиона от тях са загинали.

В Украйна Бабин Яр около Киев се превърна в един от символите на Холокоста. През 1946 г. на Нюрнбергския процес съветските власти обявяват цифра от 100 000 души – толкова са разстреляни евреи и хора от други националности по тогавашни оценки.

По-малко известна е трагедията на Дробицки Яр край Харков – там германските окупатори разстреляха (а децата бяха хвърлени в дерето и погребани живи) от 16 до 20 хиляди души. хората.

В нацистка Германия и окупираните от нея територии съществуват около 50 концентрационни лагера за унищожаване предимно на евреи. Сред известните с най-голям брой жертви са Аушвиц-Биркенау, Белзен, Бухенвалд, Дахау, Майданек, Собибор, Треблинка и др.

24 нацистки политици и военни бяха подведени под отговорност за геноцид и други военни престъпления на Нюрнбергския процес. 12 от тях са осъдени на смърт чрез обесване.

ЛЕНД-ЛИЗ И РЕПАРАЦИИ

Историята на ленд-лиз започва преди 85 години. До май 1940 г. Германия на практика превзе Западна Европа и заплахата от нахлуване надвисна над Великобритания. Съединените щати помогнаха на Обединеното кралство да оцелее чрез доставка на оръжия (предимно разрушители).

Що се отнася до СССР, след пакта Молотов-Рибентроп Съветският съюз помага на Германия с доставки. Ситуацията се променя, след като Германия напада СССР на 22 юни 1941 г. Още през август Чърчил и Рузвелт обещават на Сталин да осигурят на СССР “максималното количество от онези материали, от които най-много се нуждаете“.

В резултат на това САЩ доставят на Съветския съюз военно оборудване и други продукти на стойност 2,6 милиарда долара. През 1948 г. тази сума е намалена наполовина с вноски за 30 години при 2,3% годишно. В отговор Сталин заявява, че “СССР напълно е изплатил дълговете си по ленд-лиз с кръвта на своите войници“.

Преговорите продължават дълго време и едва през 1990 г. Горбачов и Буш-старши се споразумяват СССР да изплати $674 млн. до 2030 г. След разпадането на СССР дългът е преминава към Руската Федерация, която го изплаща напълно през август 2006 г.

След поражението на Райха Съветският съюз изнесе от Германия над 70 демонтирани военни предприятия, което помогна за създаването на мощна отбранителна индустрия и ускори процеса на създаване на ядрени оръжия.

Освен това, според Потсдамското споразумение, Германия като страна-агресор компенсира Съветския съюз, Полша, Чехословакия и Югославия с $23 млрд. (еквивалент на приблизително $300 млрд. днес).

Като цяло, според оценката на германския историк Карл Рот, основният размер на всички щети, причинени през Втората световна война, за които са отговорни германците, е около $500 млрд. по цени от 1938 г. В момента тя е около $7,5 трлн.(УВести)