Киев, 05 май 2025.- Казват, че украинският народен танц гопак се е родил не на сцената, а в сърцето на битката. Във времената на Запорожката сич (XVI – XVIII в.), когато козаците (да не бъркате с руските казаци) се връщали от поход, в лагера им се чували не само звуците на кобза и трембита, но и викът “Гоп!“ – така започнал гопакът. Но това не е бил просто танц – това е била бойна подготовка, замаскирана в движение. Гопак се изпълнявал не за забавление, а да се покаже сила, издръжливост и бойна ловкост. Всяко движение имало смисъл: скачането се използвало за избягване на удари, приклякването се използвало за ниски атаки, а “разсечки” – като удари със сабя. Козакът, танцувал гопак, сякаш е показвал: “Това е, което очаква врага!“

В Запорожката сич гопакът се изпълнявал след победа или по време на празненства. Младите козаци се състезавали по сила, гъвкавост и умение на движенията, опитвайки се да впечатлят своите другари и по-възрастните. Всеки, който танцувал умело, се смятал не просто за веселяк, а и за истински воин.

Между другото, козашкият гопак се е изпълнявал изключително от мъже – това е форма на ритуален танц, който граничи с бойното изкуство. Казват, че старите атамани още от първия скок можели да разберат кой ще бъде добър войник и кой просто шегаджия.

По-късно гопакът се пренася от южните украински степи на сцената. През XIX в. той става част от народната хореография, а през XX в. е пренесен на сцената като професионален танц. И до ден днешен, когато човек изпълнява гопак на сватба или концерт, духът на предците му – свободен и несломим, живее във всяко негово движение…

А знаете ли, защо всеки козашки поход започва с десния крак. В козашката традиция всеки военен поход е бил не само въпрос на военни умения, но и дълбок ритуал, изпълнен със свещен смисъл. Вярвало се е, че успехът зависи не само от силата на оръжията, но и от правилната духовна подготовка.

Преди да тръгнат на поход, козаците винаги правели първата крачка с десния си крак. Това не било просто суеверие: в козашкия мироглед дясната страна се свързвала с истината, правдата и благословията. Лявата се е смятала за коварна, “нечиста”. Затова да “стъпиш с десния крак” (на украински – “з правої ноги”) означавало да започнеш “праведно дело” – справедливо, честно и защитено от Бога.

Този ритуал бил съпроводен с гръмко викане: “Юр-Юр-Юр!”, което се изричало три пъти, обръщайки се към Свети Георги (в украинска традиция – Свети Юри Победоносец), покровител на воините и защитник на справедливостта. Според някои изследвания, именно от този вик по-късно възниква известният боен вик “Ура!“(УВести)

Украинският ансамбъл “Вирски” в София в НДК – 10 октомври 2023 г.

НАЦІОНАЛЬНИЙ АНСАМБЛЬ УКРАЇНИ ІМ.ПАВЛА ВІРСЬКОГО ДАВ КОНЦЕРТ У БОЛГАРСЬКІЙ СТОЛИЦІ