Киев, 05 май 2025.- Украинската журналистка Виктория Рошчина беше измъчвана от руснаци в СИЗО №2 в руския град Таганрог (СИЗО – следствен изолатор).

Това се посочва в международно разследване, в което са участвали 13 от водещите световни издания. Сред тях са “Forbidden Stories” – френска редакция, която продължава да води дела на журналисти, убити, хвърлени в затвора или преследвани заради професионалната си дейност, както и The Guardian, The Washington Post, Le Monde, Die Zeit, Der Spiegel, ZDF, Paper Trail Media, IStories, France 24, Українська правда, DerStandart.

Виктория Рощина изчезва в окупираните територии през август 2023 г. Преди това е пътувала с микробус до Полша, а след това е отишла в Русия през Литва с паспорта си, пише Тетяна Николаенко в Censor.net.

Виктория събирала материали за ставащото в руските камери за мъчения в окупираните територии. Отишла в Запорожка област, където, според нейната съкилийничка в Таганрог, е била задържана.

Журналистическото разследване установи, че тя е прекарала известно време в “гаражите“ на Мелитопол, а през по-голямата част от 2024 г. е била в СИЗО №2 в Таганрог.

Едва през април 2024 г. Русия официално потвърждава, че Виктория е в плен. Много хора се ангажираха с нейното завръщане и дори се обърнаха към папа Франциск. Но много скоро след този апел, на 10 октомври, баща ѝ Владимир Рошчин получава писмо, че 27-годишната му дъщеря е починала.

На 14 февруари 2025 г. е извършен обмен, при който 757 тела са върнати на Украйна. Някои от тях са изпратени за изследване във Винниця.

По-специално, последното тяло, обозначено като “неизвестен мъж”, също отива там. Но когато вторият чувал бил отворен, бил е видян етикет “Рошчина В.В.“ Имало е и надпис СПАС.

За да разберат какво е СПАС, следователите щателно проверили руските бази данни и препратките в Интернет. В крайна сметка, след множество варианти, се е оказало, че СПАС означава “суммарное поражение артерий сердца” (на руски) – сумарно увреждане на сърдечните артерии. Руснаците често предават телата на украинците с тази бележка, за да скрият истинските причини за смъртта.

В интервю за The Guardian Владимир Лабузов, военен медик от 36-а бригада на Националната гвардия, казва, че телата често се връщат без органи, за да се скрият изтезанията.

Очевидно, същото нещо е станало и с тялото на Виктория.

Според ръководителя на Военния отдел на Генерална прокуратура на Украйна Юрий Белоусов, по тялото на Рошчина има множество следи от изтезания и малтретиране, включително ожулвания и кръвонасядания по различни части на тялото, както и счупено ребро. Експертите са видели и възможни следи от токов удар. “Нараняванията са били нанесени приживе. Следователно, има голяма вероятност Виктория Рошчина да е била измъчвана”, заяви Белоусов.

Разследващият екип потвърди пред проекта, че тялото е било докарано в Украйна със следи от аутопсия, извършена в Русия. Проект “Виктория“ научи също така от събеседниците си в правоприлагащите органи, че липсват някои вътрешни органи. Международен експерт-патолог, интервюиран от журналистите на проекта, смята, че липсата на тези органи може да означава, че руснаците са се опитали да прикрият, че смъртта е причинена от задушаване.

Виктория Рошчина най-вероятно е била убита в следствения изолатор №2 в руския град Таганрог.

Този затвор е един от ключовите центрове за задържане на “непослушни“ украинци. Именно там първо са изпратени пленените бойци от “Азов“ и 36-та бригада на Националната гвардия, а по-късно са “приети“ и цивилни граждани от Херсонска и Запорожка област, които са заподозрени в оказване на помощ на украинските военни. В приемната стая ги пребиват толкова жестоко, че не всички от тях оцеляват до сутринта. Дават им полиестерни халати и панталони и ги хвърлят в студени килии, където съседи им стават дървеници, хлебарки и мишки. Мишките обаче не издържали дълго, били изяждани. Порцията на военнопленниците била предимно 200-300 грама някакъв буламач, най-често от зеле. Понякога каша и фиде, към които добавяли рибени кости и вътрешности. Затворниците губели до 30 кг от теглото си.

За повечето затворници в Таганрог медицинска услуга не е била достъпна. Там е имало само няколко фелдшери, които не са оказвали помощ. В най-добрия случай на украинците давали по едно хапче за всички случаи и предлагали да се лекуват с чай. Тъй като даваха много малко топла течност, затворниците трябвало да пият вода от чешмата, която имала явни следи от технически масла.

В най-добрия случай на затворниците било разрешено да вземат душ или да се разходят само веднъж на две седмици. Всеки път, когато се движеха, ги биеха. Те можели да ходят полупрегърбени и да гледат само с едно око, за да не бъдат убити. Разходката в бетонния куб траела не повече от 3 минути. “Но тъй като тя беше съпроводена с побоища и унижения, изобщо не искахме да излизаме от килиите. Освен това, имаше така наречения “прием“ – тест, при който два пъти на ден те извеждат от килията от специалните им части и те или те бият, или те принуждават да стоиш разкрачен”, спомня си Валерия Суботина, пресаташе на “Азов”.

Това е само един непълен списък на изтезанията, записани в интервюта със затворници от журналисти, работещи по проекта “Виктория“:

– ежедневен побой по време на проверките в килиите;

– побой по време на разпити – с ръце, крака, бухалки.

– тормоз с кучета;

– електрошокови удари с оголени жици и телефонния апарат ТА-57 “Обаждане на Путин”;

– изгаряне на длани;

– пъхане във фурната;

– поливане с пожарен маркуч в студено време;

– заплахи за изнасилване;

– поставяне в наказателна килия, в която не е разрешено да се сяда през деня;

– постоянно недохранване.

В същото време всеки разпит се превръщал в безкрайна сесия от побои.

“По време на един от разпитите следователят ме помоли да назова ранга и длъжността си. Но той дори не ме изслуша кой съм… Веднага ме удариха по главата с дървен чук. Следователят каза: “Кажи нещо интересно, за да спрем да те бием“, спомня си Владимир Лабузов, медик от 36-а бригада.

Той разказва, че след това е бил измъчван с електрически жици, гумена палка и крак от стол.

Друг път, спомня си Лабузов, са изгорили дланите му със запалка. Веднъж го отвели в котелното помещение и го набутали до кръста в печка, използвана за загряване на вода, преди да го поставят на маса за рязане на месо в кухнята, където го заплашили с нож, според The Guardian.

Други затворници си спомнят за психологически натиск, който включвал насилствено идеологическо “превъзпитание“, принуждаване да рецитират наизуст патриотична руска поезия и постоянни заплахи за физическо и сексуално насилие.

Килиите са били пренаселени: осем мъже са били държани в стаи, предназначени за четирима. Лабузов си спомня и за друго постоянно присъствие, което наблюдава затворниците: “И в четирите килии, в които бях, имаше портрет на Путин“, казва Лабузов пред The Guardian.

“За мен е ясно, че изтезанията са част от военната политика и апарат на Русия, както срещу украински цивилни, така и срещу военнопленници“, казва Алис Едуардс, специален докладчик на ООН за изтезанията, пред “Forbidden Stories”. Такова ниво на организация може да бъде одобрено само на най-високо ниво”.

Таганрог е само един от затворите, в които се изпращат украинци. Но той е един от най-затворените зандани. Там не достигат нито писма, нито пратки с храна от роднини. Освен това, там не пускат и адвокати. Дори и до тези, на които са повдигнати официални обвинения. Адвокатите получават само отговор от СИЗО, че затворникът не се нуждае от адвокат.

Смъртта на Виктория Рошчина ни показва какво става с украинците – цивилни затворници и военнопленници, в Русия. Към 2025 г. над 16 хил. украински цивилни граждани се намират в руски плен и няколко хиляди военнопленници. Това са официални данни на украинския омбудсман Дмитрий Любинец.

Само 168 от 16 хил. са освободени. Някои семейства чакат своите близки вече 7 години.

Защо са освободени толкова малко? Размяната на пленени цивилни граждани за военнопленници не е предвидена в международното хуманитарно право и Женевските конвенции. Ако започнем да правим това, руснаците просто ще арестуват наши цивилни, останали в окупираните територии, за да ги разменят с военните си.

В същото време отношението към цивилните в руските затвори не е много по-различно от това към военнопленниците. Те са подложени на същите издевателства и мъчения, като шансовете им за размяна са минимални, пише Тетяна Николаенко.(УВести)