София, 05 май 2025.- Това, което ще кажа сега, не е ласкателно за моя народ. Но е истина, пише българският журналист Манол Глишев.

Мнозина, които споделяме новини от руско-украинската война, правим една психологическа грешка за пред българска публика. Публикуваме зверствата на руските нашественици срещу цивилното население на Украйна. Тук рухнала сграда, там загинали жени и деца. А не трябва. За мое съжаление и срам, средният, масов българин не се трогва от картините на злото. Той само се страхува да не му се случи същото. И единственият път, който страхливецът (погрешно, но упорито) вижда пред себе си, за да избегне това зло, е пълното подчинение. Българинът искрено не разбира волята за съпротива: у нас остава неясно, че “животът” под окупация е много по-страшен дори от бомбите в свободната част на Украйна. Българите сме станали прекалено тревопасни – под влияние на комунизма над старите и на мутрите над младите. Да, някогашните българи отпреди 1944 са били по-благородни и хуманни. Но днешните не са.

Затова всяка публикация, която доказва какви престъпници са орките, среща не симпатията, а ужаса и желанието за робско свеждане на глава сред масовата публика тук.

Ако искаме средните българи да разберат по-добре какво става, ние трябва да им пускаме новини не от тила, тоест не от обитаваните градове на Украйна, където падат руските ракети. Ние трябва да им пускаме реалните, безмилостни новини директно от фронта: там, където линиите не се придвижват, а всеки ден загиват хиляди руски войници. Там, където руснаци, китайци, северокорейци и други нещастни зерги биват преследвани като дивеч от дронове. Където атаките “на месо” се превръщат в материал за “Товар 200”. Където руските инвалиди биват тикани напред от руските мародери, само за да станат на кървава кайма. Там, където приключва бъдещето на руския народ.

Българската средна публика не симпатизира на никого. Тя само се ужасява и робува на силата. На фронта украинците са по-силни. Ако искаме средният Ганьо да започне да разбира не защо е морално, а защо е изгодно за България да подкрепя Украйна, то този Ганьо трябва да вижда силата на украинската армия.

Сложната реалност е, че украинският свободен тил страда, че едновременно с това все още окупираните от Русия зони в Южна и Източна Украйна са нещо като сюрреалистичен Ад, където е много по-страшно отколкото в украинския тил, а през цялото това време фронтовата линия е мелачка за руско месо. Тази сложна реалност не може да бъде разбрана от нашия наплашен сънародник. Трябва да му се показва това, което той схваща: мощта. Фронтът. Краят на нашествениците. Провалът на мародерите. Липсата на напредък по картата. Нарастващата самоувереност и контраатаките на защитниците. Умението на украинците да отнасят по десет съветски плъха за всеки свой човек. Идващите композиции с оръжие от Западна Европа. Дори няма да се налага да лъжем. Това просто ще е реалността от позиция, която досега е била непозната за нашия днес страхлив сънародник.

И тогава средният български Ганьо постепенно ще почне да уважава украинския войник.

Някой ден, когато и ние се променим към по-добро, може да почнем да тачим човещината и свободата повече от силата. Но дотогава има време. Засега българите разбират само от сила. Сила, която – въпреки високата човешка цена – украинският народ, държава и армия очевидно притежават, смята Манол Глишев.(УВести)