София, 02 май 2025.- За мен (и не само за мен, очевидно) това, че САЩ имат за президент тотално изкукал идиот е много опасно за света. Но то е още по-опасно за самия Тръмп, пише във Фейсбук проф. Николай Слатински.

Тръмп е заобиколен от абсолютни бездария, нагаждачи, циници, илитерати и мошеници, които му казват и показват само онова, което той иска да чуе и да види. Така Тръмп живее в измислен свят, а всичко, което узнава и не го устройва, той го отхвърля инстинктивно и импулсивно.

В този смисъл срещите с Мелони и със Зеленски (на погребението на Папата) бяха уникални възможности Тръмп да научи нещо коренно различно от онова, което той (иска да) чува и (да) вижда. Ефектът върху него от тези му разговори е крещящо очеваден.

Но не е само този ефект – има още три.

Друг ефект е това, че Тръмп е подпукан отвсякъде за идиотиите, които върши. Никой никъде не казва добра дума за него; пазарите вият от опасения; финансовата система се пропуква като ледовете край полюсите; рейтингът му пропада подобно на тътнещо свлачище.

И Тръмп започва да се чувства несигурен, безпомощен, дезориентиран и паникьосан. Може би за пръв път през живота си той е толкова безпрекословно нашамарен отвсякъде и навсякъде.

Третият ефект е, че Путин изпитва много сериозни проблеми – финансови, индустриални, военно-технически, човешки, психологически, физиологически и на лицето му е изписано мрачното предчувствие за беда. А Тръмп е способен да прави нещо във вреда на някого, само ако онзи е слаб и потните му жлези излъчват миризми на уплах, страх и стрес. С две думи, Тръмп усеща животински слабостта у Путин и това започва да поражда у него желание да доуязви Путин. Засега частично, но апетитът и тук идва с яденето. Още повече, че негодниците и негодните край Тръмп обичат най-много от всичко парите, но самият Тръмп обича най-много от всичко парите, а по-по-най-много от всичко той обича властта.

И четвъртият ефект – това са стоте дни. Те дойдоха в много важен момент. Перфектен тайминг!

Масово и несъмнено е схващането, че те са сто дни на нищо-не-постигане, на провал след провал, на срам след срам, на позор след позор. А това не може да не нарани жестоко егото на сенилния профан, който е начело на велика държава – велика, ала намираща се в тежка геостратегическа криза и на ръба на разнебитваща геополитическа катастрофа (особено ако Китай реши да подпали огъня с Тайван – на фона на рязкото, шоково свиване на авторитета и способностите на САЩ при президентството на един безумец).

Имбецилът думите и делата си мени, но имбецилността – не. Затова от Тръмп може да се очаква всичко. Всичко при него е пред-пред-последно. Това, което той говори и прави на обяд е противоположно на онова, което той е говорил и правил сутринта. А това, което той говори и прави вечерта е противоположно едновременно на онова, което е говорил и правил сутринта, и на онова, което е говорил и правил на обяд.

Или както се казваше в една никак нелоша съветска комедия – ако човек е идиот, то е задълго, заключава проф. Слатински.(УВести)