Киев, 30 април 2025.– Противоречивите изявления за готовността на Русия за мирни преговори и прекратяване на огъня в Украйна, които идват от Москва, объркват максимално ситуацията и не дават да се разбере какво всъщност иска Кремъл, пише в “Главком“ украинският политолог Володимир Фесенко.
Песков заявява, че Русия е готова за мирни преговори без предварителни условия, а след това Лавров изтърсва цял списък с такива искания. След това самият Путин обявява ново “примирие“.
Всъщност, не трябва да се правят големи изводи от отделни изказвания и действия на Кремъл. Трябва да разберем дългосрочните цели на Путин и спецификата на тактическата му игра.
Основната цел на Путин, заради която той започна войната против Украйна, е да унищожи независимостта на страната ни, да възстанови руския контрол над Украйна или чрез военна победа, или чрез принуда към “мир” при руски условия. И засега няма причина да се смята, че намеренията на Путин спрямо Украйна са се променили коренно.
Но след като Тръмп се върна на власт в САЩ и демонстрира намеренията си да прекрати войната в Украйна и да подобри отношенията с Русия, руският диктатор имаше нова цел – да сключи голяма геополитическа (и геоикономическа) сделка с Тръмп и по този начин да разцепи единството на западния свят, да възстанови и засили глобалното влияние на Русия и в същото време да намали зависимостта на Русия от Китай. Всъщност, Путин преди това се стремеше към “Ялта 2”, разделянето на сферите на влияние между Запада и Русия. И сега, с връщането на Тръмп в Белия дом, се появиха определени възможности за това.
Но намеренията на господаря на Кремъл по отношение на Тръмп по никакъв начин не противоречат на желанието му да унищожи или подчини Украйна. Просто сега той иска да направи това, използвайки (явно или скрито) спецификата на външнополитическите подходи на Тръмп.
Тоест, ако Тръмп иска мир, тогава Путин му предлага възможност да прекрати войната в Украйна, но главно при руски условия. Чрез предполагаеми “мирни преговори“ Кремъл иска Тръмп да окаже натиск върху Киев за мир при руски условия. И ако това не проработи, тогава Украйна трябва да бъде обвинявана в нежелание да прекрати войната, а Тръмп да се оттегли от мирните преговори и напълно да спре военната подкрепа за Украйна.
Успоредно с това Путин ще продължи преговорите с Белия дом с цел сключване на същата “Голяма сделка“ между Русия и САЩ, изкушавайки Тръмп с атрактивни бизнес проекти.
Така идеалният сценарий за Кремъл е да сключи сделка с Тръмп и да принуди Украйна да сключи мир при руски условия или да сключи сделка с Тръмп и да продължи войната в Украйна.
За да реализира този сценарий, Путин използва подходящите тактически средства.
Периодично Кремъл и лично руският диктатор убеждават Тръмп, че Путин искрено търси мир, има много добро отношение към настоящия президент на САЩ и иска да постигне споразумение с него при взаимноизгодни условия.
За тази цел се правят подходящи миротворчески изявления (напоследък за временни “примирия“), леят се ласкателства за Тръмп, рисуват се негови портрети, предлагат се супер атрактивни бизнес проекти и упорито се обработва специалният представител на Тръмп Стив Виткоф.
Но след това, когато започват конкретни преговори за прекратяване на войната, Кремъл започва да поставя условия и да изисква едностранни отстъпки от Украйна и дори от САЩ. Активно се използва тактиката на забавяне на мирните преговори. За Русия това не е цел, а инструмент. Кремъл, всъщност, също иска Тръмп да загуби търпението си, но по отношение на Украйна.
Различни тактически задачи за Кремъл се изпълняват от различни поддръжници на Путин. Кирил Дмитриев играе ролята на “доброжелателния преговарящ“ със САЩ и “бизнес прелъстителя“, а Сергей Лавров – руски външен министър, играе ролята на “злия преговарящ“.
Лавров се превърна в своеобразно “превъплъщение” на Андрей Громико – многогодишен външен министър на СССР, известен с прякора “Mister No” на Запад заради неговата свръхтвърда преговорна позиция. Наличието на преговарящи, които изпълняват противоположни задачи, позволява на Путин да маневрира и да провежда двойна политика в отношенията със САЩ около темата за мирните преговори.
Някои наблюдатели смятат, че Дмитриев и Лавров представляват конкуриращи се групи в Кремъл: първият представлява условната “партия за търсене на съгласие с Тръмп“, а вторият – “партията за продължаване на войната против Украйна“.
Тяхното едновременно или алтернативно използване също позволява на Путин да поддържа баланс на противоположни интереси в своето обкръжение.
Разбирането на спецификата на тактическия инструментариум на Путин е необходимо, за да не се правят преждевременни и всеобхватни заключения от отделни изявления и действия на официални представители на Кремъл.
Важно е да не се бъркат тактическите маневри на Путин с реалната му политика. В същото време ние, и особено американците, трябва да вземем предвид тази двойственост на настоящите стратегически цели на Кремъл. Именно интересът на Путин от споразумения с Тръмп може да се използва за оказване на преговорен натиск върху Русия.
Вместо да правят отстъпки на руснаците, за да ги накарат да се съгласят на прекратяване на огъня, САЩ трябва да поставят твърд ултиматум на Кремъл – или незабавни преговори и споразумения за прекратяване на огъня (и едва след това преговори по други въпроси), или прекратяване на преговорния диалог между САЩ и Русия.
Американците трябва да заплашат, че ще се оттеглят от преговорите, не нас, а руснаците. И в същото време санкциите срещу РФ могат да бъдат засилени. В крайна сметка Белият дом следва да демонстрира сила и твърдост на преговорите пред Кремъл. И тогава ще има необходимия ефект, смята Володимир Фесенко.(УВести)