Дайджест "Украински вести" излиза от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

"Украински вести" излизат от 1998 г.

Шануймося, браття, бо ми того вартi!

КАК ДВАМА РУСНАЦИ ПЛЕНИХА ДВАМА НАШИ, НО ПОСЛЕ САМИ СЕ ПРЕДАДОХА

Киев, 28 април 2025 г. – Войната създава невероятни истории, категоричен е Юрий Бутусов – главен редактор на “Цензор.Нет“.

Юрий Бутусов

Наскоро двама украински десантчици на руска територия бяха пленени от двама руски щурмовака, които внезапно превзеха позицията им по време на масирана руска атака. Имаше силен обстрел и маневрата на противника беше успешна.

Четиримата се настаниха в малко укритие и прекараха няколко дни заедно. Безпилотни самолети, артилерия и минохвъргачки непрекъснато удряха наоколо. Руснаците докладваха на командването си, че са заловили украинци, но получиха заповед да застрелят пленниците и да продължат напред.

Руснаците, обаче, не поискаха да убият седящите до тях украинци. Решиха все пак да ги задържат като пленници. Но веднага щом излязоха от укритието и започнаха да се придвижват към руските позиции, руската артилерия започна масирано да ги обстрелва: на руснаците е забранено да отстъпват по време на щурмови операции. Затова четиримата се върнаха в укритието.

Руските командири заповядваха руснаците да се “освободят” от пленените и да продължат щурма, но това вече беше невъзможно, тъй като нашите дронове и артилерия удряха ефективно и не след малко целият руски щурмови отряд беше унищожен, с изключение на тези двамата, които седяха с нашите в укритието.

И тогава пленените украинци предложиха на руските щурмоваци да се предадат на тях, защото ВСУ не отстрелват нито своите, нито пленници и животът им и надлежното отношение ще бъдат гарантирани. И руснаците се съгласиха – с техните другари, с които тръгнаха на атака, вече не можеха да говорят. Стана така, че само пленените украинци можеха да им дадат шанс да оцелеят. И тогава руснаците предадоха оръжието и радиостанциите си на украинските бойци, а нашите се свързаха с нашето командване и в удобен момент изведоха руските щурмоваци в тилова позиция.

Тъй като тези двама руснаци се държаха добре, не застреляха нашите бойци и тъй като не нарушиха нищо от украинските закони, предадоха се на територията на РФ и предоставиха ценна информация, нашите командири се отнесоха с уважение към тях. Дори не ги вързаха.

Бях свидетел, видях ги. Сега тези двама руснаци спокойно ще отидат за размяната, когато му дойде времето, и ще останат живи.

Няма да показвам видео с тях без тяхното съгласие и няма да споделям подробности, въпреки че сюжетът би бил просто брилянтен. Надявам се, че някога ще се появи такава възможност.

А двамата украински герои-десантчици, които неочаквано “докараха” двама руски пленници, се върнаха на позицията си и продължиха бойната си мисия. Вярвам, че ще дойде време и ще мога да запиша интервю с тях, надява се Юрий Бутусов, който често “се отбива” на фронта.(УВести)