Киев, 12 април 2025.– Защо президентите на авторитарна Русия и демократична Америка изведнъж се оказаха от една и съща страна на барикадите – срещу либералния свят? Колко “внезапно” е наистина? Какви са приликите между идеологиите на Владимир Путин и Доналд Тръмп? Как техните възгледи са свързани с психологията на властта и нарцисизма? Докъде могат да стигнат и докъде ще доведат Украйна и света?

Това пита Сергий Романюк – приложен психолог и кибернетик-икономист, в статията си за изданието “Дзеркало тижня”, която можете да прочетете изцяло ТУК. Ние представяме само откъс от нея:

Преди да преминем към анализа, нека си припомним основните черти на нарцистичната личност. Това не е просто усещане за изключителност, а увереност в собствената избраност, която изисква постоянно външно потвърждение. Нарцисистът е склонен към манипулация, не признава грешки и реагира болезнено на критиката, възприемайки я като лична обида. За него е важно не съгласието, а възхищението – без него той губи чувството си за контрол. При стрес или загуба на сила, нарцисистът губи връзка с реалността, заменяйки фактите с вътрешна “истина“. Това задейства механизма на нарцистичната ярост – разрушителна реакция на заплаха за себе си.

Два нарциса на световната сцена. С какво това е опасно за света?

Когато нарцисист е на власт, това е риск. Когато те са двама – и двама влияят на световния ред, това е структурна заплаха за глобалната стабилност. Доналд Тръмп и Владимир Путин са двама лидери, чиито психологически характеристики не само оформят техния стил на управление, но и определят вектора на международната политика. Техните амбиции, негодувание, страх от загуба на контрол и желание за самоутвърждаване се превръщат във фактори, способни да предизвикат конфликти, да подкопаят съюзите и да преформатират политическите карти.

Техните съюзи са ситуативни, техните съюзи не се основават на идеология, а на взаимно признаване на величие. Докато всеки от тях се чувства като победител, те могат да се движат в една посока. Но ако някой започне да губи контрол или не успее да отговори на очакванията на другия, започва игра на унищожение. Нарцисистът не толерира нито поражение, нито равни. А нарцисист на власт не може да толерира конкурент в своята сфера на влияние.

Това прави двойката Тръмп-Путин толкова опасна. Светогледът им може да е различен – “Руски свят” срещу “Америка преди всичко”, но векторът на поведение е идентичен:

– и двамата отхвърлят слабостта и компромиса;

– и двамата обожават силата и изключителността;

– и двамата изграждат картина на света, в която те са спасителите, а несъгласните са враговете.

Но има една ключова характеристика: и двамата не знаят как да отстъпят и действат не от пресметливост, а от увереност в собствената си правота.

Точно такива комбинации са довели до най-големите катастрофи в историята (Хитлер и Сталин също са били нарцисисти), когато лидерът не просто греши, но не може да признае, че греши. Когато поражението се превръща в отмъщение, а силата – в религия.

Затова въпросът: “Какво ще стане, ако Тръмп се върне в Белия дом и Путин продължи войната?“ не е хипотеза, а екзистенциално предизвикателство. И това изисква не просто анализ, но и психологическо разбиране за това с кого си има работа светът.

Украйна е в капана на двама нарцисисти: какво означава това?

Украйна е в епицентъра на психологически конфликт между двама нарцистични лидери, всеки от които проектира своите амбиции, страхове и желания върху нея.

За Путин Украйна е символ на загуба на контрол. Нейната независимост е лична травма, а съпротивата е унижение. Той не може да си позволи да признае поражение, защото това би било признание за слабост и следователно за неговата уязвимост. Следователно действията му ще бъдат непредвидими и залозите ще се повишат. Ако една война не може да бъде спечелена, тя трябва да бъде безкрайна. Ако една територия не може да бъде задържана, тя може да бъде унищожена.

За Тръмп Украйна не е цел, а имиджов фактор. Той иска да бъде този, който “спря войната за 24 часа“ и ако не успее, ще обвини самата Украйна за провала, а не себе си. Ако Киев се противопостави на несправедливите условия, Тръмп може да се дистанцира, като представи украинците като “неблагодарни“ или “пречка за мира“. Признанието му винаги е условно и зависи от лоялността.

Реалността за Украйна е следната: не може да има траен мир между двама нарцисисти. Техният интерес винаги е временен, съчувствието им е инструментално. Следователно, единственият надежден съюзник на Украйна е институционална Европа, изградена върху правила, а не по капризи.

И точно сега Европа трябва да направи избор: или ще превърне Украйна в част от своята архитектура за сигурност, или рано или късно ще се събуди на мястото на Украйна.(УВести)