Киев, 04 април 2025.- Въвличането на Русия в борбата срещу Китай се оказа по-трудно от очакваното. И не защото американският президент няма силни карти, т.е. козове. Причината е друга – той не е започнал изграждането му на основата на “силата” и не по проект, който може да доведе до успех, смятат анализатори от Киевския форум за сигурност.

Насърчаването на Русия в битката против Китай се оказа по-трудно от очакваното. Това беше потвърдено от посещението на китайския външен министър Ван И в Москва на 02 април за преговори за по-нататъшното развитие на двустранното стратегическо сътрудничество.

След срещата с Путин другарят И подчерта, че Китай и Русия продължават да изграждат отношенията си на принципа “приятели завинаги, никога врагове“.

Ван И, съвсем в духа на китайската дипломация, подкрепи затоплянето на отношенията между САЩ и Русия, но предупреди срещу опитите на Вашингтон да настрои Москва против Пекин. Според него, това е проява на “остаряло конфронтационно и блоково мислене”. Руският кормчия не изрази никакви възражения.

Освен това, Путин обяви, че очаква посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Москва на 09 май за честване на годишнината от Деня на победата. Това трябва да стане демонстрация на “китайската карта“ в ръцете на Кремъл и доказателство за неефективността на стратегията на Тръмп за бързо помиряване на Русия с Украйна, ако Киев не се съобрази с всички интереси на Москва.

А тези интереси, дори при наличието на готовността на Тръмп да прости престъпленията на РФ и толерантността към нейната визия за “причините за конфликта“, не могат да бъдат задоволени.

Постулатите на Тръмп за изключителния приоритет на отношенията с Китай за сигурността на САЩ, особено в контекста на неговите посегателства срещу Тайван, не отговарят на реалността.

Новата “тайна” военна стратегия на Пентагона, наскоро съобщена от Washington Post, се основава на този подход. С всички останали заплахи, в частност от страна на членовете на “оста на злото“ – РФ, Иран и Северна Корея, трябва да се справят страните от съответните региони.

Военната ескалация на Пекин край Тайван във връзка с мащабни военни учения обаче все още не е предизвикала военен отговор от Вашингтон. Белият дом се ограничи с призиви за мирно решаване на проблемите в Тайванския пролив.

В същото време американските войски са активни в Близкия изток, обстрелвайки военните цели на йеменските хусити и се подготвят за евентуално използване на сила срещу Иран.

Най-голямото ежедневно главоболие на Тръмп обаче остава поведението на Путин поради очевидното му нежелание да прекрати войната с Украйна.

На фона на провала на мироопазващите усилия на САЩ в Близкия изток, това поставя под въпрос както новите геополитически ориентации на Тръмп, така и репутацията му на брилянтен преговарящ.

Налагането от Вашингтон на допълнителни мита върху стоки от цял ​​свят, включително бивши съюзници и партньори, предизвика скок в международната активност на Пекин, особено в Европа и Канада.

В условията на тарифни войни китайската дипломация може да стане успешна не само в чисто търговски смисъл, но и да доведе до обновяване на геополитическите ориентации на традиционните съюзници на САЩ.

Ако вземем предвид и нарастващата самоизолация на Вашингтон от НАТО, то резултатите няма да бъдат от полза нито за Европа, нито за САЩ, нито за миротворческите амбиции на Тръмп.

Все още не е ясно дали ще има актуализация на политическите приоритети и приоритетите в сигурността на САЩ след 100 дни от президентството на Тръмп. Но е очевидно, че той няма да може да пренебрегне реалностите.

Колкото по-скоро Тръмп разбере, че силата му не е в Москва, а в Украйна и трансатлантическото единство, толкова по-скоро реалните геополитически нужди на САЩ ще станат официални приоритети, пишат анализаторите на Киевския форум по безопасността.(УВести)