Киев, 30 март 2025.- По време на войната в Украйна огромните държавни разходи за военни нужди подкрепиха руското производство и намалиха въздействието на западните санкции. В резултат на това руската икономика стана зависима от войната по отношение на работните места, заплатите и растежа. Ето защо отказът от това “военно гориво” след постигането на мирно споразумение представлява значителен икономически риск за Кремъл, пише The Wall Street Journal.
Военните разходи, съчетани с постоянен поток от приходи от износ на петрол, помогнаха на руската икономика да не се срине след нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Повечето икономисти прогнозираха дълга и дълбока икономическа рецесия в Русия, но вместо това БВП на тази страна спадна само с 1,4% през 2022 г. и нарасна с 4,1% през 2023 и 2024 г., според официалната статистика. Въпреки това, ако мирът бъде сключен, всяко по-нататъшно съкращаване на руските военни разходи вероятно ще остави дупка във финансите на Кремъл, която трудно ще бъде запълнена, казват икономистите.
Според Хели Симола – старши икономист в Института за нововъзникващи икономики към Банката на Финландия, поне 40% от икономическия растеж на Русия през миналата година се дължи пряко на свързаното с войната производство, без да се включва страничният ефект от повишеното потребление, насърчено от по-високите заплати и свързаните с войната плащания.
Освен това, плащанията към семействата на руските войници (поне 2 хил. евро месечно – “УВести”), сражаващи се в Украйна, повишиха благосъстоянието на някои от най-бедните райони на страната, като Бурятия, например. Спирането на тези стимули би довело до спад на вътрешното потребление, смятат икономистите.
“Ако Кремъл иска да избегне икономически срив, ще трябва да продължи да харчи на сегашното ниво дълго след края на войната. Ако военните разходи бъдат намалени, това ще доведе до загуба на работни места и общо разочарование в много руски региони“, казва Янис Клуге, експерт по Русия в Германския институт за международни отношения и сигурност.
Същевременно, WSJ отбелязва, че руската икономика определено ще спечели от края на войната благодарение на потенциалната отмяна на някои санкции, подобрените търговски отношения и повишеното бизнес доверие.
Русия също така ще трябва да продължи да налива пари в отбранителния си сектор, за да възстанови способностите си след тежките загуби в Украйна. Това, според някои анализатори, би могло да осигури меко икономическо приземяване след евентуалния край на войната.
Руският президент Владимир Путин “ще трябва да попълни арсеналите си, което означава, че военните разходи ще останат високи няколко години след войната, – казва Александра Прокопенко, бивш служител на руската централна банка. – Мирният договор ще бъде още един шок за икономиката, но управляем шок“.
Въпреки това, поддържането на сегашното ниво на военните разходи в мирно време няма да е лесно. Тази година федералният бюджет отделя 13,5 трлн. рубли, или около $160 млрд., или над 6% от БВП, за отбрана, което е сравнимо с пиковите нива от съветската епоха. През цялата война Русия имаше бюджетен дефицит, а 2/3 от ликвидните активи на нейния Фонд за национално благосъстояние бяха изразходвани след нахлуването в Украйна. Предприятията, които са похарчили време и средства за преход към военна икономика, също ще се нуждаят от определен период, за да се приспособят към мирната среда.
Според изследователска бележка на Capital Economics, намаляването на разходите може да доведе до забавяне на растежа или дори до рецесия в Русия в краткосрочен план.
Същевременно, агенция Bloomberg съобщава, че руската икономика се пука по шевовете. Отбелязва се, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да нанесе по нея решителен удар. А Financial Times пише, че руската военна икономика е къщичка от карти. Финансовата основа на политиката на руския диктатор Владимир Путин изглежда все по-крехка. Високопоставени членове на управляващия елит на Русия вече публично изразяват загриженост.(УВести)